Фурията на курсора

— Да, сър.

— Възложих на сър Ерен да разпита вашите легионери. Честно казано, подозирам, че са твърде глупави за предателство, но…

Той показа с ръка разрушенията около себе си.

— Безусловно, ние не можем да си позволим да рискуваме нашата безопасност. Някой е подсказал на канимите къде да ударят. Сър Ерен, разберете какво знаят задържаните.

Той замълча, борейки се с неприятно усещане в стомаха, след което допълни:

— Използвайте всички необходими средства.

Ерен дори не мигна. Той спокойно кимна на Тави, сякаш е измъчвал задържани достатъчно често, за да може спокойно да го направи.

— Центурион Ерасмус — каза Тави. — Идете с него. Давам ви шанс да убедите хората си да ни сътрудничат, но нямаме много време и ще разбера откъде е най-вероятно да очакваме удар в гърба. Разбрахте ли?

Ерасмус отдаде чест.

— Да, сър.

— Добре — каза Тави. — Вървете.

Когато си тръгнаха, от мрака се появи Магнус. Той отиде при Тави с чай в обикновена калаена чашка. Тави я прие с благодарност.

— Всичко ли чухте?

— Да — тихо отговори Магнус. — Не мисля, че трябва да напускате града.

— Това е планът на Сирил — каза Тави.

Магнус не каза нищо, но Тави почувства мълчаливото му неодобрение.

После отпи от горчивия, ободряващ чай.

— Фос каза, че скоро ще изправи Валиар Маркус. Той ще изпълнява задълженията на трибун по тактиката. Уверете се, че той знае, че ще искам от него да поеме отговорността за отбраната на града и придружаване на невъоръжени цивилни през моста към северния бряг на реката.

— Да, сър — тихо отвърна Магнус.

Тави се намръщи и го погледна.

— Все още не съм сигурен, дали не трябва да прехвърлим командването на легиона на Маркус.

— Ти си следващото звено в командната верига — тихо възрази Магнус. — Първото копие е старши центурион и е посветил целия си живот на службата, но той не е офицер.

— Както и аз — сухо каза Тави.

Магнус се замисли за момент, след което каза:

— Не съм сигурен, че му се доверявам.

Тави спря чашата пред устата си.

— Защо?

Магнус сви рамене.

— Всички офицери, много от които са изключително силни призователи на фурии, са мъртви. Как е успял да оцелее?

— Имал е късмета да бъде извън палатката в този момент.

— Прекалено голям късмет — каза Магнус, — не мислиш ли?

Тави погледна разкървавените кокалчета на ръцете си. Все още не беше успял да ги обработи или бинтова както трябва.

— Като мен.

Магнус поклати глава.

— Късметът обикновено не идва толкова често. Валиар Маркус трябваше да умре на тази среща. Но той оцеля.

— Точно като мен — отчетливо произнесе Тави. И след малко добави с неутрален тон: — И точно като теб.