Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
— Нещо за войната — осмели се един новак, който приличаше на алжирец, макар че идваше от Франция. — Bellum е война на латински.
— Точно така, за войната се говори — потвърди Абу Насири. — А как точно да преведем?
Както можеше да се очаква, не получи отговор.
— Si vis pacem, para bellum означава „Ако искаш мир, готви се за война“. — Размаха пистолета. — Много подходящо мото за един муджахидин, не е ли така? Макар че бихме могли да го формулираме по друг начин, разбира се. Един воин на исляма би казал: Si vis islam, para jihad, тоест „Ако искаш ислям, готви се за джихад“.
След Парабелума Ибн Таймия се научи да борави с още един немски пистолет — Валтер, последвани от Токарев (ТТ) и Макаров (ПМ). От пистолетите Абу Насири премина към най-популярното оръжие в света — Калашников (АК-47), а после и към картечния пистолет Узи и леките картечници, и по-конкретно Дегтярев ДП и тежките ПК и ПКМ с пълнител лента; остарелите ДШК, които трябваше да бъдат пренасяни на колички.
Освен теоретичните лекции имаха и практически упражнения за изпробване на всяко едно от оръжията. Групата ходеше в една долчинка из околностите, провеждаха упражнения с откриване на истински огън и следобедите преминаваха в стрелба. Първия път, когато чу да гърми ДШК, Ибн Таймия си помисли, че оглушава — грохотът отекна в планината и новобранците едва не се разбягаха. Тестваха също и противотанкови гранатомети, съветско производство, най-вече различните версии на РПГ.
По време на стрелковите тренировки Ибн Таймия се научи да сглобява и разглобява оръжия със затворени очи, да регулира дишането си при стрелба и да изчислява траекторията на куршумите и гранатите според разстоянието и вятъра. Всъщност въпреки скромните му постижения при физическите упражнения стана топ новобранец по точност на изстрела и боравене с оръжие — можеше да сглоби и разглоби един „Калашников“ за седемдесет секунди, докато повечето от другарите му го правеха за две минути.
— Машалла, Ибн Таймия — пророни одобрително Омар, когато откри таланта му. — Машалла.
Като добър инженер, Ибн Таймия обичаше онази част от обучението, която включваше изчисляване на траекторията на изстрела и боравенето с оръжие. Свикна дори с отекващите из планините експлозии, които толкова го впечатляваха преди.
В лагера между новобранците се установи дух на другарство, сякаш наистина всички бяха братя, обединени от вярата и онези невидими нишки, които свързват хората, когато светът ги заплашва. За тях само настоящето имаше смисъл и усещането за братство беше онази сплав, която спояваше групата. Проблемът беше в това, че им беше забранено да говорят за истинската си самоличност и регионалната си обвързаност. Това беше разумна мярка за сигурност, безспорно, но потискаше Ибн Таймия — той искаше да научи повече за мъжете, заради които беше готов да даде живота си.
Но имаше някои неща, които излизаха наяве в жестове или изречени думи. Наблюдавайки внимателно поведението на всеки муджахидин, Ибн Таймия разбра, че чеченците и таджиките имаха богат опит в битките, докато саудитците бяха най-мързеливите. Срещаха се дори дебели и лениви, но инструкторите проявяваха специално внимание към тях, защото бяха важни спонсори на джихад.
Бягането и тактическите уроци бяха слабото място на Ибн Таймия. За да компенсира недостатъците си, той показа невероятни умения в боравенето с експлозиви, отново благодарение на инженерната си специалност. Работеше с динамита така, сякаш го познаваше от дете. Интересуваше се от пластичните експлозиви, най-вече Semtex, който се различаваше от другите по това, че беше абсолютно неоткриваем.
Заради инженерните си познания влезе в спор с инструктора Абу Насири относно химичните и физичните свойства на всеки от тях. Ибн Таймия до такава степен се ентусиазира по тези въпроси, че прекарваше цели нощи с инструктора, произвеждайки нитроглицерин, черен барут, RDX, Semtex, TNT и други експлозиви на основата на леснодостъпни продукти в магазините, като кафе, захар, фосфати, лимони, торове, моливи, перилни препарати, пясък, акумулатори, царевично олио и боя. Всички те съдържаха компоненти за производството на различни експлозиви.
Но звездният миг за новобранеца от Лисабон настъпи в деня, в който успя да направи бомба от собствената си урина.