Пазачът на фара [bg]

– Получи ли картичката?

Стефан сякаш не бе чул и дума от казаното. Маделейн не разбираше как в началото е могла да го намира за привлекателен. Тогава беше влюбена и смяташе, че той прилича на филмова звезда, с русата си коса, сините очи и острите черти. Чувстваше се поласкана, че той е избрал нея, след като можеше да има която си поиска. Беше наивно седемнайсетгодишно момиче. Стефан я ухажваше и я обсипваше с комплименти. Ревността и нуждата му да я контролира се появиха впоследствие, когато вече беше твърде късно. Маделейн беше бременна с Кевин, а самочувствието й до такава степен зависеше от одобрението и вниманието на Стефан, че не можеше да се откъсне от него.

– Картичката пристигна – каза тя и внезапно се почувства съвършено спокойна.

Вече не беше на седемнайсет. Сега знаеше какво е да бъде обичана. Видя лицето на Мате пред очите си и разбра, че е длъжна да бъде силна заради него.

– Ще дойда с теб. Остави мама и татко на мира – каза тя и поклати глава, поглеждайки към баща си, който опитваше да се изправи. – Трябва да оправя кашата. Не биваше да заминавам, това беше грешка. Сега ще бъдем семейство.

Стефан изведнъж направи крачка напред и я удари през лицето с пистолета. Твърдата стомана срещна бузата й и Маделейн падна на колене. С периферното си зрение видя как горилата на Стефан отново притиска баща й към стола. С цялото си сърце искаше да не се бе налагало родителите й да присъстват на тази сцена.

– Ще видим, курво.

Стефан я сграбчи за косата и започна да я влачи. Тя се мъчеше да се изправи на крака. Болеше зверски и Маделейн имаше чувството, че целият й скалп ще се откъсне. Продължавайки да я държи здраво за косата, той се обърна и насочи пистолета към кухнята.

– Да не сте гъкнали. Не правете нищо. Ако кажете на някого какво е станало, това ще е последният път, когато виждате Маделейн. Разбрано?

Допря пистолета до слепоочието на Маделейн, поглеждайки първо към майка й, после към баща й. Те кимнаха, без да продумат. Маделейн не можеше да ги погледне. Ако го направеше, целият й кураж щеше да се изпари заедно с образа на Мате, който я подтикваше да бъде силна, независимо какво се случва. Затова се взираше в пода, усещайки как корените на косата й горят. Пистолетът беше студен и за миг тя се зачуди какво би било чувството, ако Стефан стреля. Дали щеше да усети как куршумът се заравя в мозъка й, или светлината просто щеше да изгасне?

– Децата имат нужда от мен. Имат нужда от нас. Отново ще бъдем семейство – каза тя, като се опитваше да говори равномерно.

– Ще видим – повтори Стефан, а тонът му я изплаши повече от пръстите в косата й, повече от пистолета до слепоочието. – Ще видим.

После я повлече към външната врата.