Пазачът на фара [bg]

– Зависи как броим – отвърна тя и гласът й потрепери. – Но около година. Беше забранено, затова го пазехме в тайна. А трябваше да внимаваме и заради... – тя не завърши изречението, но Патрик я разбра. – Мате беше толкова различен в сравнение с това, на което бях свикнала. Толкова мил и топъл. Никога не би наранил друг човек. Това... да, това беше нещо ново за мен.

Тя се засмя горчиво.

– Трябва да те питам още нещо – каза Патрик, едва успявайки да я погледне в очите. – Знаеш ли дали Матс е бил замесен в нещо, свързано с дрога? Кокаин?

Маделейн го зяпна.

– Това откъде ви хрумна?

– В кошчето пред апартамента на Матс във Фелбака е открито пликче с кокаин. С неговите отпечатъци.

– Това трябва да е грешка. Мате никога не би докоснал нещо такова. Но знаете не по-зле от мен кой лесно би могъл да се сдобие с наркотици – каза Маделейн тихо, а по бузите й отново се стекоха сълзи. – Извинявайте, трябва да се прибирам при децата.

– Запази визитната ми картичка и се обади, ако има с какво да ти помогнем, каквото и да е.

– Добре – каза тя, макар и двамата да знаеха, че няма да се обади. – Това, което можете да направите за мен, е да вкарате в затвора онзи, който е убил Мате. Аз изобщо не трябваше да...

Маделейн побягна разплакана. Патрик и Йоста останаха загледани след нея дори след като тя се скри от погледа им.

– Не й зададе много въпроси – каза Йоста.

– Според нея е очевидно кой е убил Матс.

– Да. А това, което трябва да направим сега, няма да е особено лесно.

– Знам – каза Патрик и извади мобилния си телефон от джоба. – Може направо да се обадим на Улф. Ще имаме нужда от помощ.

– Меко казано – измърмори Йоста.

Докато сигналът „свободно“ звучеше от слушалката, Патрик усети как го обзема разяждащо безпокойство. За част от секундата видя Ерика и децата пред очите си. После Улф вдигна.