![Пазачът на фара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/4/7/pazacht-na-fara-bg-download.jpg)
Пазачът на фара [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-728-3
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пазачът на фара [bg]». Краткое содержание книги:
– Определено са можели да си позволят фалшиви паспорти и нови самоличности.
– Ако е така, ще мине известно време, докато ги открием. Трябва първо да проверим всички други възможности. Чак тогава ще разберем кой е най-вероятният сценарий.
Петра срещна погледа на Конрад. Двамата седяха на бюрата си, които бяха разположени едно срещу друго. Нямаше нужда да поясняват какво имат предвид, образите в главите им бяха достатъчно красноречиви.
– Би било много жестоко, ако са отнели живота на петгодишно дете – каза Конрад.
Но и двамата добре знаеха, че тези хора са се движели в кръгове, където човешкият живот не означава нищо. Убийството на дете може и да беше немислимо за една част от тях, но определено не за всички. Парите и наркотиците имаха способността да превръщат хората в животни.
– Говорих с някои от приятелките й. Те не са много, доколкото разбрах, а и никоя от тях не изглежда да е била особено близка с Ани. Но всички казват едно и също. Че семейството е щяло да прекара лятото във вилата в Тоскана. И никоя от приятелките нямала причина да смята, че Ани, Фредрик и сина им не са заминали.
Петра винаги държеше бутилка вода на бюрото си и сега отпи една глътка.
– Тя откъде е? – попита Конрад. – Има ли семейство, при което може да е отишла? Може да се е случило нещо, поради което да е решила да не ходи в Италия. Брачни проблеми. Може чисто и просто тя да го е застреляла?
– Някои от приятелките й намекнаха, че бракът на Ани и Фредрик не е бил особено щастлив, но не мисля, че на този етап трябва да се впускаме в спекулации. Знаеш ли дали куршумите вече са пратени в лабораторията?
Петра отново отпи от бутилката.
– Да, при това са на първо място в списъка. Колегите от отдел „Наркотици“ дълго време са разследвали Фредрик и организацията, стояща зад него, така че случаят е с най-висок приоритет.
– Това е добре – каза Петра и се изправи. – Тогава ще проверя семейството на Ани, а ти следи как напредват експертите и ми съобщи веднага щом открият нещо, което да ни е от полза.
– Мм – каза Конрад развеселен.
Отдавна бе свикнал Петра да се държи така, сякаш тя взима решенията, въпреки че двамата бяха с еднакъв чин. Но той не възразяваше, тъй като не се бореше за престиж. Знаеше, че Петра се вслушва в думите му и уважава преценката и мнението му, а това му стигаше. Конрад вдигна слушалката, за да позвъни в техническия отдел.
– Сигурен ли си, че това е адресът? – попита Йоста и хвърли бърз поглед към Патрик.
– Да, това е. И чух движение вътре.
– Тогава предполагам, че Маделейн е тук – прошепна Йоста. – Иначе щяха да отворят.
Патрик кимна.
– Въпросът е какво да правим. Трябва да ги убедим да ни пуснат доброволно.
Той се замисли. После извади бележника си, както и една химикалка. Написа няколко реда и откъсна листа. След това се наведе и го пъхна под вратата, заедно с визитната си картичка.
– Какво написа?
– Предложих им място, където можем да се срещнем. Надявам се да се съгласи – каза Патрик и тръгна надолу по стълбите.
– Ами ако вместо това избяга? – попита Йоста, който подтичваше след него.
– Не ми се вярва. Написах, че става дума за Матс.
– Надявам се да си прав – каза Йоста, щом седнаха в колата. – Сега накъде?
– Към Делшьон35 – каза Патрик и потегли рязко.
35 Природен резерват в източната част на Гьотеборг, където се намират езерата Малък Делшьон и Голям Делшьон, от които градът черпи вода. – Б. пр.
Оставиха колата на паркинга и отидоха до един кът за отдих в началото на гората. После зачакаха. Беше хубаво за разнообразие да излязат сред природата. Лятото едва започваше и денят не можеше да бъде по-прекрасен. Умерена температура, слънчево и безоблачно небе, чуруликане на птички и лек полъх в клоните на дърветата.
Минаха двайсет минути, преди към тях да се зададе жена с крехка фигура. Тя се оглеждаше притеснено, снишила глава и вдигнала рамене към ушите си.
– Случило ли се е нещо с Мате?
Гласът й бе тънък и момичешки, а думите излизаха насечено от устата й.
– Първо да седнем.
Патрик посочи пейката до тях.
– Кажете ми какво е станало – каза тя, но все пак седна.
Патрик седна до нея. Йоста предпочете да застане встрани и да остави колегата си да говори.
– Ние сме от полицията в Танумсхеде – каза Патрик.
Изражението на лицето на Маделейн накара коремът му да се свие. Почувства се като идиот, задето не се бе замислил, че всъщност трябва да й каже за смъртта на Матс. Бяха на път да й съобщят, че човек, който очевидно е означавал много за нея, вече не е между живите.