Пазачът на фара [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-728-3
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пазачът на фара [bg]». Краткое содержание книги:
– Може да има хиляда различни причини. Много пъти съм виждал подобни случаи. Може да изпитват носталгия, да им липсват семейството и приятелите, или животът след бягството да не се е оказал такъв, какъвто са си го представяли. Или просто мъжете им може да са ги открили и заплашили, а жените да са решили, че няма смисъл да бягат повече.
– Значи, знаете, че организации като „Фристад“ понякога предоставят повече помощ, отколкото може би е законно? – попита Йоста.
– Да, но си затваряме очите. Или по-точно казано, предпочитаме да не отделяме ресурси за тези неща. Такива организации компенсират недостатъците на обществото ни. Не можем да защитим жените и децата така, както би трябвало, така че... ами какво да правим? – Улф разпери ръце. – Значи смятате, че бившият й може да е извършил убийство?
– Ами така изглежда – каза Патрик. – И разполагаме с достатъчно улики, които сочат в тази посока, за да имаме основание най-малкото да говорим с него.
– Както ви казах и преди, това не е лесна задача. Отчасти не искаме да подлагаме на риск протичащите разследвания, свързани с IE и тяхната дейност. И отчасти това са хора, които трябва да бъдат избягвани, доколкото е възможно.
– Наясно съм с това – каза Патрик. – Но уликите ни сочат към Стефан Юнгберг и би било служебно нарушение, ако не говорим с него.
– Опасявах се, че ще го кажеш – въздъхна Улф. – Ще направим така. Ще взема едно от най-добрите си момчета и четиримата ще отидем да говорим със Стефан. Нищо провокативно или агресивно. Просто спокоен разговор. Да действаме предпазливо и да видим какво ще се получи. Какво ще кажете?
– Да, май нямаме друг избор.
– Добре. Но няма да можем да тръгнем преди утре сутринта. Имате ли къде да пренощувате?
– Можем да отидем при шурея ми – предложи Патрик и погледна въпросително към Йоста.
Той кимна, така че Патрик извади телефона си, за да се обади на Йоран.
Ерика малко се натъжи, когато Патрик се обади и каза, че ще се прибере чак утре. Но бързо й мина. Съвсем не се чувстваше така, както когато Мая беше на възрастта на близнаците. Тогава би я обзела паника при мисълта да прекара нощта сама с нея. Сега й беше неприятно, че няма да заспи до Патрик, но не се притесняваше, че ще трябва сама да гледа трите деца. Всичко си бе дошло на мястото и Ерика се радваше, че този път може да се наслаждава на бебетата си по начин, който беше невъзможен с Мая. Това не означаваше, че е обичала дъщеря си по-малко, в никакъв случай. Просто с близнаците изпитваше спокойствие и увереност.
– Татко ще се прибере утре – каза тя, без да получи отговор.
По телевизията даваха Булибумпа и отвън спокойно можеха да валят гранати, без това да направи впечатление на Мая. Близнаците бяха нахранени и със сменени пелени, така че сега спяха доволно в креватчето, което деляха. Освен това, за разнообразие, долният етаж беше подреден. Ерика бе получила прилив на енергия и веднага щом се прибраха от детската градина, започна да разтребва. Но все още не я свърташе на едно място.
Отиде в кухнята, свари си чаша чай и размрази няколко кифли в микровълновата. После, след известен размисъл, взе купчината статии за Грошер и седна до Мая, запасена с чай, кифли и истории за призраци. Скоро бе потънала дълбоко в света на духовете. Наистина трябваше да покаже това на Ани.
– Не трябва ли да се прибираш при момичетата? – попита Конрад и погледна подканващо към Петра.
Уличните лампи пред полицейското управление на остров Кунгсхолмен в Стокхолм тъкмо бяха светнали.
– Пеле ще поеме щафетата тази вечер. Напоследък работи толкова много, че домашният живот ще му се отрази добре.
Мъжът на Петра имаше кафе в квартал Сьодер и двамата с Петра постоянно се мъчеха да координират ежедневието си. Понякога Конрад се чудеше как са успели да направят пет деца, като се има предвид колко рядко се срещаха.
– Откри ли нещо?
Конрад се протегна. Работният ден се беше проточил и това започваше да се отразява на гърба му.
– Родителите са мъртви, няма братя или сестри. Продължавам да търся, но изглежда не е имала каквото и да е семейство.
– Да се чуди човек как се е забъркала с такъв човек – каза Конрад, накланяйки глава наляво и надясно, за да накара мускулите на врата си да се поотпуснат.
– Не е трудно да си представиш що за жена е самата тя – каза Петра сухо. – Една от онези мацки, които разчитат единствено на външния си вид и единствената им цел в живота е някой да ги издържа. Не им пука откъде идват парите и прекарват дните си в шопинг и разкрасяващи процедури, а в паузите обядва с приятелките си или седи с тях в „Стюрехуф“36 и пие вино.