![Пазачът на фара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/4/7/pazacht-na-fara-bg-download.jpg)
Пазачът на фара [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-728-3
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пазачът на фара [bg]». Краткое содержание книги:
Ани седна на кея, сви колене до тялото си и ги обгърна с ръце. Учудваше се, че след две седмици на острова не й се струваше, че времето тече бавно. Напротив, дните сякаш летяха. Още не беше успяла да реши какво ще правят занапред, как ще изглежда бъдещето им. Дори не знаеше дали имат бъдеще. Не знаеше колко важни са тя и Сам за хората от обкръжението на Фредрик, нито пък колко дълго ще могат да се укриват тук. Тя самата би предпочела да се отдръпне от света и да остане на Грошер завинаги. През лятото беше лесно, но дойдеше ли зимата, нямаше да могат да останат тук. А и Сам имаше нужда от приятели и други хора около себе си. Истински хора.
Но той трябваше да оздравее, преди Ани да вземе някакво решение. Засега през деня грееше слънце, а вечерно време шумът от прибоя ги приспиваше. Бяха в безопасност в сянката на фара. Останалото можеше да почака. С времето споменът за кръвта щеше да избледнее.
– Как се чувстваш, скъпа?
Дан се появи зад гърба й и я прегърна. Ана трябваше да се пребори с импулса незабавно да се отдръпне от ръцете му. Въпреки че се беше измъкнала от мрака и вече можеше да гледа децата, да бъде до тях и да ги обича, Ана продължаваше да се чувства мъртва отвътре, когато Дан я прегърнеше и я погледнеше умолително.
– Добре съм – каза тя и се измъкна от прегръдката му. – Просто съм малко изморена, но ще опитам да постоя будна известно време. Трябва малко да потренирам мускулите си.
– Какви мускули?
Тя опита да се усмихне на шегата му. Спомняше си, че преди винаги се смееше, когато той се шегуваше с нея. Но сега се получи единствено гримаса.
– Можеш ли да вземеш децата? – попита тя и с усилие понечи да се наведе, за да вдигне една количка, захвърлена по средата на кухненския под.
– Нека аз – каза Дан и вдигна бързо играчката.
– Мога и сама – изръмжа тя, но веднага съжали за тона си, виждайки огорченото изражение на Дан.
Какво й имаше? Защо в гърдите й, на мястото, където преди бяха чувствата й към Дан, сега имаше празна дупка?
– Просто не искам да се напрягаш прекалено.
Дан я погали по бузата. Ръката му беше студена и Ана едва се сдържа да не я избута. Как можеше да реагира така на докосването на Дан, човека, когото бе обичала толкова дълбоко и който беше баща на така желаното от тях дете? Възможно ли бе чувствата й към Дан да са изчезнали в момента, в който синът им спря да диша?
Внезапно отново я обзе умора. Сега нямаше сили да мисли за това. Искаше просто да остане сама и да си почива, докато децата се приберат и изпълнят сърцето й с любов. Любовта, която бе оцеляла.
– Ще ги вземеш ли? – промърмори тя и Дан кимна.
Не можеше да го погледне в очите, защото знаеше, че те ще са пълни с болка.
– Тогава ще си легна за малко – каза тя и се отправи бавно към стълбите.
– Обичам те, Ана – викна той след нея.
Тя не отговори.
– Ехо? – викна Маделейн, щом влезе вътре.
Апартаментът беше необичайно тих. Да не би децата да бяха заспали? Възможно беше. Вчера пристигнаха късно, а днес се събудиха рано, развълнувани от това, че са на гости на баба и дядо.
– Мамо? Татко?
Маделейн сниши гласа си. Събу обувките си и окачи тънкото си манто на закачалката. После спря за малко пред огледалото в антрето. Не искаше да видят, че е плакала. И без това бяха достатъчно притеснени. Но в същото време така се радваше да ги види. Снощи те бяха отворили вратата леко объркани, по нощница и пижама, но сънените им изражения бързо бяха преминали в широки усмивки. Толкова беше хубаво отново да си е вкъщи, макар да знаеше, че усещането за сигурност е както временно, така и измамно.
Сега отново беше настанал хаос. Мате беше мъртъв, а тя осъзна, че дълбоко в себе си се бе надявала, че ще намерят някакъв начин да бъдат заедно.
Застанала пред огледалото, тя прибра косата си зад ушите и опита да се види през очите на Мате. Той й казваше, че е красива. Самата тя не можеше да го разбере, но знаеше, че наистина го мисли. Виждаше го в очите му всеки път, когато Мате я погледнеше. Той имаше толкова много планове за съвместното им бъдеще. И макар да бе решила да избяга, на Маделейн й се искаше да вярва, че някой ден тези планове ще се превърнат в реалност. Видя в огледалото, че сълзите отново изпълват очите й, и погледна към тавана, за да не им позволи да потекат. С усилие успя да ги прогони, след което си пое дълбока глътка въздух. Можеше да скърби по-късно. Сега трябваше да се стегне и да направи това, което е необходимо. Заради децата.