Пазачът на фара [bg]

– Не – каза Патрик неохотно. – Не е.

– Така, значи.

Стефан отново се засмя.

– Малко е странно, че не питаш кой е човекът, за когото говорим – каза Улф и примами кучето при себе си.

Йоста го погледна все едно е откачил, но кучето се изправи, дотътри се до Улф и го остави да го погали зад ухото.

– Лолита още не е намразила вонята на ченгетата – каза Стефан. – Но ще се научи. А що се отнася до онзи Матс, не мога да знам какво се случва с всеки човек. Аз съм бизнесмен и общувам с много хора.

– Работил е за организация на име „Фристад“. Звучи ли ти познато?

Колкото по-дълго стояха там, толкова по-силна ненавист към мъжа изпитваше Патрик. А тази игра го изнервяше. Беше сигурен, че човекът срещу него знае за кого говорят, и Стефан най-вероятно беше наясно с това. Патрик би предпочел Улф да го извика в управлението, за да може свидетелят от „Ерик Далбергсгатан“ да го идентифицира. Не бяха установили дали Стефан е участвал в побоя над Матс Сверин, но Патрик беше сигурен, че е така. Като се има предвид колко личен беше случаят, Стефан едва ли бе оставил задачата на горилите си.

– „Фристад“? Не, не съм ги чувал.

– Колко странно. Те са чували за теб. И то доста.

Патрик усещаше как кипи отвътре.

– Аха – каза Стефан с неразбиращо изражение.

– Как е Маделейн? – попита Улф.

Лолита се беше излегнала по гръб, така че той я почеса по корема.

– Ами знаеш ги кучките. В момента имаме малко спречкване, но нищо сериозно.

– Спречкване? – повтори Патрик навъсено и Улф му хвърли предупредителен поглед.

– Тя вкъщи ли е? – попита той.

Хавиер мълчеше през цялото време. Той излъчваше сурова сила и Патрик разбираше защо Улф е избрал да вземе тъкмо него.

– Точно сега не – отговори Стефан. – Но сигурно ще се разочарова, че е изпуснала посещението ви. Кучките обичат гости.

Изглеждаше съвършено спокоен и Патрик трябваше да се овладее, за да не стовари юмрук върху ухилената му физиономия.

Стефан се изправи. Лолита скочи незабавно и се върна при господаря си. Притисна се в краката му, сякаш за да помоли за прошка, че се е отдалечила. Стефан се наведе и я погали.

– Ако това е всичко, имам и друга работа.

Патрик чувстваше, че трябва да зададе още хиляда въпроса. За кокаина, Маделейн, „Фристад“ и убийството. Но Улф отново го погледна и кимна към вратата. Патрик преглътна думите, които бяха на езика му. Трябваше да оставят това за следващия път.

– Надявам се, че пичът е добре. Онзи, който е бил нападнат. Понякога тия неща могат да свършат зле.

Стефан застана на вратата и зачака да си тръгнат. Патрик впери поглед в него.

– Той е мъртъв. Застрелян – каза той, а лицето му беше толкова близо до това на Стефан, че можеше да усети дъха му на бира и цигари.

– Застрелян?

Усмивката бе изчезнала и за част от секундата на Патрик му се стори, че вижда искрено учудване в очите на Стефан.