Повелител на сенките [bg]

— Случи се на едно веселие — обясни Марк. — Не можехме да предположим… не го очаквахме. И никой не би поискал нещо такова, никой не би го направил нарочно, Кийрън.

— Един елф би го сторил — каза Кийрън. — То е точно каквото би сторил един от нас.

— Аз не съм елф — заяви Марк.

Кийрън потръпна и Кристина видя болката в очите му. Заля я вълна на съчувствие към него. Трябва да бе ужасно да си толкова сам.

Дори Марк изглеждаше покрусен.

— Не исках да прозвучи по този начин. Не съм само елф.

— И колко се радваш, че е така — рече Кийрън, — как се хвалиш с това при всяка възможност.

— Моля ви — намеси се Кристина, — моля ви, не се карайте. Трябва да бъдем единни във всичко това.

Кийрън обърна озадачен поглед към нея, а после дойде по-близо до Марк и сложи ръце на раменете му. Бяха почти еднакви на ръст. Марк не извърна очи.

— Знам само един начин, за който съм сигурен, че не можеш да излъжеш — заяви Кийрън и като се наведе, го целуна по устните.

Туптяща болка премина през китката на Кристина. Нямаше представа дали беше случайно или бе отражение на онова, което Марк изпитваше. Невъзможно му бе да избегне целувката, не и без да отхвърли Кийрън и да разкъса деликатната верижка от лъжи, която задържаше елфическия принц при тях.

В случай, разбира се, че Марк действително не искаше да го целуне; Кристина нямаше откъде да е сигурна. Той отвърна на целувката му също толкова яростно, колкото и първия път, когато Кристина го беше видяла с Кийрън. Ала този път в целувката му имаше повече гняв. Стисна раменете на Кийрън и пръстите му се впиха в тях; силата на целувката накара Кийрън да извие глава назад. Марк засмука долната му устна и я ухапа, и Кийрън изохка.

А после двамата се откъснаха един от друг. Кийрън докосна устата си; върху устната му имаше кръв, очите му пламтяха триумфиращо.

— Не извърна поглед — каза той на Кристина. — Толкова ли беше интересно?

— То беше специално за мен, нали? — Кристина се чувстваше странно, едновременно трепереше и й беше горещо. Нямаше обаче намерение да го покаже. Остана да си седи спокойно, с ръце в скута, и му се усмихна. — Би било грубо да не гледам.

При тези думи Марк, който до този миг бе изглеждал бесен, се разсмя.

— Тя наистина те разбира, Кийр.

— Беше изключително умело целуване — каза тя. — Но точно сега ще е по-добре да говорим за магията.

Кийрън все така беше приковал поглед в нея. Повечето човеци той гледаше отвратено, яростно или замислено, но когато погледнеше Кристина, лицето му придобиваше объркано изражение, сякаш се опитваше да я сглоби като пъзел и все не успяваше.

Изведнъж той се обърна рязко и излезе от стаята, затръшвайки вратата след себе си. Марк се загледа след него, клатейки глава.

— Не мисля, че съм виждал друг да е в състояние да го вбеси така — заяви. — Нито дори аз.