![Повелител на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/2/povelitel-na-senkite-bg-download.jpg)
Повелител на сенките [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-208-3
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелител на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
— Защо не — отвърна. — Става.
Джулиън бе достатъчно висок, за да е принуден да се наведе, за да влезе през ниската врата на заведението. Ема го последва и само след миг усмихната, пълничка жена в рокля на цветя ги отведе до една маса. Наближаваше пет часът и мястото бе почти празно. Във въздуха витаеше усещане за дълга история — неравните греди по пода, стените, украсени с предмети, свързани с отдавна отминалите дни на контрабандистите, стари карти и весели илюстрации на корнуолски пискита — палавите феи, които обитаваха тези земи. Ема се зачуди доколко местните вярваха в тях. Не толкова, колкото би трябвало, подозираше тя.
Поръчаха си — кока-кола и пържени картофи за Джулс, сандвич и лимонада за Ема — и Джулиън разгъна картата им върху масата. Телефонът му беше до нея и той преглеждаше снимките, които беше направил, докато с другата ръка сочеше по картата. Ръката му бе изцапана с цветни моливи, познатите петна от синьо, жълто и зелено.
— Източната страна на пристанището се нарича Уорън — обясни той. — Много къщи, доста от тях са стари, но повечето се дават под наем на туристи. Никоя не се намира върху пещера. Остава местността около Полперо и на запад.
Храната им беше пристигнала и Ема се нахвърли на сандвича си: не си беше дала сметка колко е гладна.
— Какво е това? — попита, посочвайки картата.
— Това е Чейпъл Клиф, миличка — отвърна сервитьорката, докато слагаше напитката на Ема върху масата. — Началото на крайбрежната пътека. От там може да стигнеш чак до Фои. — Тя погледна към бара, където току-що бяха седнали двама туристи. — Ей сега идвам!
— Как можем да намерим пътеката? — попита Джулиън. — Ако решим да отидем днес, откъде трябва да започнем?
— О, до Фои е далеч — отговори сервитьорката. — Но пътеката започва зад кръчмата „Блу Питър". — Тя посочи през прозореца, отвъд пристанището. — Има пътека, която изкачва хълма. Крайбрежната пътека тръгва от старата постройка, където са държали мрежите, тя сега е полуразрушена, лесно ще я видите. Точно над пещерите.
Веждите на Ема подскочиха.
— Пещерите?
Сервитьорката се засмя.
— Старите пещери на контрабандистите — обясни тя. — Предполагам, че сте дошли по прилив, нали? Иначе със сигурност щяхте да ги видите.
Ема и Джулиън си размениха един-единствен поглед, преди да скочат на крака. Без да обръщат внимание на сепнатите протести на сервитьорката, те изскочиха на улицата.
Жената беше права, разбира се. Отливът беше дошъл и сега пристанището изглеждаше съвсем различно. Лодките бяха закотвени върху купчинки мокър пясък, а зад пристанището се издигаше тясна, вдадена в морето ивица земя, покрита със сиви скали. Лесно бе да се види защо се нарича Чейпъл Клиф[16] — сивите скали се издигаха във въздуха като църковни кули.
Нивото на водата бе спаднало достатъчно, за да разкрие голяма част от склона. Когато пристигнаха, вълните се разбиваха в камъните; сега морето се плискаше кротко в пристанището, отстъпвайки назад, за да разкрие неголям, песъчлив плаж, а зад него — тъмните отвори на няколко пещери. Над тях, върху стръмния склон на скалата, беше кацнала къща. Ема не й бе обърнала никакво внимание, когато пристигнаха — просто една от многото къщурки, осеяли тази част на пристанището, макар сега да видя, че тя бе по-навътре върху вдадената в морето ивица земя, отколкото останалите. Всъщност беше доста далече от тях и стоеше, мъничка и сама, между морето и небето.
Прозорците й бяха заковани; варосаните стени се бяха излющили на сиви ивици. Ала когато погледнеше с нефилимските си очи, Ема виждаше нещо повече от изоставена къща: виждаше бели дантелени завески на прозорците и нови керемиди на покрива.
На оградата беше закована пощенска кутия, върху която, с разкривени бели букви, едва различими от това разстояние, бе написано име. Един мундан не би го видял, но Ема го прочете без проблем.
ФЕЙД.
18
Джия Пенхалоу седеше зад бюрото в кабинета на консула, огрян от лъчите на слънцето над Аликанте. Демонските кули искряха зад прозореца в алено, златно и оранжево, като късчета кърваво стъкло.
Лицето й излъчваше все същата топлота, която Даяна помнеше, ала изглеждаше така, сякаш от Тъмната война бяха минали повече от пет години. Бели нишки прошарваха черната коса, прибрана в елегантен кок на върха на главата й.
— Радвам се да те видя, Даяна — поздрави я тя и кимна към стола пред бюрото си. — Всички сме много любопитни да научим твоите загадъчни новини.
— Мога да си представя. — Даяна седна. — Само че се надявах онова, което имам да ти кажа, да си остане между нас.
16
От „chapel" — малка църква, параклис, и „cliff" — стръмна скала. — Б. пр.