Повелител на сенките [bg]

С всяка миля, която ги доближаваше до Института, болката на Кристина отслабваше. На гара „Падингтън" болката беше агонизираща. Сега бе тъпо пулсиране в костите.

Изгубих нещо, сякаш шепнеше болката. Има нещо, което ми липсва. На испански би могла да каже, Me haces falta. Още преди време, докато изучаваше езика, Кристина беше забелязала, че на английски няма точен превод на този израз. Англоговорещите казваха Нуждая се от теб, докато Ме haces falta бе по-близо до Ти липсваш от мен. Именно това изпитваше в момента, липса, като отсъстващ акорд в песен или пропусната дума на страницата.

Спряха пред Института със скърцане на спирачки. Кристина чу как Бриджет повика името й, но тя вече беше слязла от колата и изкачваше стъпалата тичешком, притиснала ръка до гърдите си. Беше по-силно от нея. Умът й се отвращаваше от мисълта да бъде под контрола на нещо извън нея, ала тялото й сякаш я теглеше, тласкаше я към онова, от което се нуждаеше, та отново да стане цяло.

Входната врата се отвори рязко. Беше Марк.

Върху неговата ръка също имаше кръв, наквасила ръкава на светлосиния му пуловер. Зад него се носеха гласове, но той гледаше единствено Кристина. Светлата му коса беше разрошена, разноцветните му очи горяха.

Кристина си помисли, че никога не бе виждала по-красиво нещо.

Той изтича по стъпалата (беше бос) и улови ръката й, притегляйки я към себе си. В мига, в който телата им се срещнаха, Кристина почувства как болката в нея се стопява.

— Обвързваща магия — прошепна Марк в косата й. — Някаква обвързваща магия, която ни съедини…

— Онези момичета на веселието — едното завърза китките ни, а другото се разсмя…

— Знам. — Той докосна челото й с устни. Кристина усещаше ударите на сърцето му. — Ще намерим решение. Ще се справим с това.

Кристина кимна и затвори очи, но не преди да види, че няколко души бяха излезли на най-горното стъпало и се взираха в тях. В средата на групичката стоеше Кийрън, изящното му лице беше бледо и неподвижно, очите му — непроницаеми.