Повелител на сенките [bg]

Джулиън усети как гърлото му се свива от почти болезнена обич. Спомни си времето, когато Тай беше съвсем мъничък, сериозен и тих. Дълго време не бе в състояние да заспи, ако някой не го държеше и макар че самият Джулиън бе съвсем малък, помнеше как стои с Тай в прегръдките си, докато той не заспи, неговите тънички китки, права черна коса и дълги ресници. Беше изпитвал такава обич към брат си, че дори тогава то бе като експлозия в сърцето му.

— Благодаря. Рисуването ми липсваше — каза и прибра моливите в пътната си торба. Не направи голям въпрос от това (Тай не обичаше прекаленото суетене), но вложи в думите си цялата топлина, на която беше способен, и Тай грейна.

Джулс си помисли за Ливи предишната нощ, за начина, по който го бе целунала по челото. Нейното „благодаря ти". А сега — това на Тай.

— Внимавайте в Блекторн Хол — каза той. Притесняваше се, че отиват там, но се опитваше да не го показва. — Отидете през деня. През деня — настоя, когато Ливи направи физиономия. — И се опитайте да не забъркате Друзила и Тави в неприятности. Не забравяйте — Марк командва.

— Той знае ли го? — попита Ливи.

Джулиън потърси Марк в малкото множество на стълбището. Той стоеше с ръце зад гърба си и разменяше недоверчиви погледи с един каменен гном.

— Преструвката ти не може да ме заблуди, гноме — измърмори той. — Ще те държа под око.

Джулиън въздъхна.

— Просто правете каквото ви каже.

— Джулиън! — повика го Ема. Беше застанала до колата, а Кортана (прикрита с магия, така че да бъде невидима за мундани), блещукаше над дясното й рамо. — Ще изпуснем влака.

Джулиън кимна и вдигна два пръста, след което се приближи до Марк и го стисна за рамото.

— С теб всичко ще бъде наред, нали?

Марк кимна. Джулиън се поколеба дали да не попита къде е Кийрън, но реши, че няма смисъл. Това вероятно само щеше да стресира Марк още повече.

— Благодаря ти, че ми имаш доверие да отговарям за тях — каза Марк. — След онова, което се случи преди, с кухнята.

Веднъж в Лос Анджелис Джулиън бе оставил Марк да се грижи за братята и сестрите им, при което Марк бе успял да унищожи кухнята, да покрие Тави със захар и почти да докара Джулиън до нервен срив.

— Имам ти доверие. — Двамата братя се спогледаха безмълвно, а после Джулиън се ухили. — Пък и това не е моята кухня.

Марк се засмя тихичко. Джулиън пое надолу по стъпалата, докато Ема и Кристина се качваха в колата. Отиде отзад, за да метне сака си в багажника и се закова на място. Напъхана в свободното място между багажа, вътре се беше свила малка фигура в изцапана бяла тениска.

Тави вдигна широко отворени очи към него.

— Аз също искам да дойда — оповести той.

Джулиън въздъхна и запретна ръкави. Работата на един брат нямаше край.