Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Повелител на сенките [bg]
Повелител на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Повелител на сенките [bg]

Электронная книга - «Повелител на сенките [bg]». Краткое содержание книги:

Животът на ловците на сенки е воден от дълга. Ограничаван от честта. Думата на ловците на сенки е ненарушимо обещание и няма пo-свят обет от онзи, който свързва парабатаите — воини партньори, заклели се да се бият един до друг, да умрат един до друг, но не и да се влюбят един в друг. Ема Карстерс научава, че любовта, която споделя с Джулиън Блекторн, е не просто забранена — тя може да унищожи и двама им. Знае, че трябва да стои далече от него. Но как да го направи, когато врагове заплашват семейство Блекторн от всички страни? Единствената им надежда е Черната книга, която съдържа ужасяващо могъщи магии. Всички я искат, но единствено семейство Блекторн могат да я намерят. Подтиквани от тъмна сделка с кралицата на феите, Ема, нейната най-добра приятелка Кристина, както и Марк и Джулиън Блекторн отиват в Дворовете на феите, където искрящи веселия крият кървава опасност. Междувременно, нарастващото напрежение между ловци на сенки и долноземци е довело до появата на Кохортата — група нефилими екстремисти, борещи се за регистрирането на долноземците и „неподходящите нефилими. И са готови да сторят всичко по силите си, за да извадят тайните на Джулиън наяве и да сложат ръка на Института в Лос Анджелис. Когато долноземците се обръщат срещу Клейма, се надига нова заплаха в лицето на Повелителя на сенките — краля на тъмните феи, който изпраща най-страховитите си воини, за да избият онези, в чиито вени тече кръвта на семейство Блекторн, и да се доберат до Черната книга. Докато опасността става все по-голяма, Джулиън измисля рискован план, който разчита на помощта на непредсказуем враг. Ала успехът може би идва с цена, която той и Ема не могат да си представят. Цена, носеща кървава разплата, която ще засегне всички и всичко, което обичат.
1 ... 135 136 137 138 139 140 141 142 143 ... 274
Перейти на страницу:

По гърба й пробяга тръпка, докато той изучаваше раната й. Зачуди се как ли бе изглеждал, когато и двете му очи са били черни. Те бяха дори още по-поразителни от тези на Марк, с контраста си между тъмно и искрящо сребро, като лед и пепел.

— Формата на панделка — рече той. — Каза, че са ви привързали един към друг по време на едно веселие?

— Да. Две момичета. Знаеха, че сме нефилими. Присмяха ни се.

Кийрън я стисна по-силно и Кристина си спомни как се беше вкопчил в Марк в Тъмния двор. Не така, сякаш беше слаб и се нуждаеше от помощ. То бе израз на сила, хватка, която задържаше Марк на място и казваше: Нареждам ти да останеш с мен.

Та той все пак беше принц.

— Това е една от най-старите обвързващи магии — заяви. — Най-старите и най-могъщите. Не знам защо някой би ви изиграл подобна шега. Твърде жестоко е.

— Знаеш ли как да я развалиш?

Кийрън пусна ръката й.

— Аз бях нежеланият син на Тъмния крал. Не получих почти никакво образование. А след това бях хвърлен в Дивия лов. Не съм специалист по магиите.

— Не си безполезен — каза Кристина. — Знаеш повече, отколкото си мислиш.

Кийрън отново изглеждаше поразен.

— Бих могъл да говоря с брат ми Адаон. От мен се очаква да го помоля да поеме престола. Бих могъл да попитам дали знае нещо за обвързващите магии и как могат да бъдат развалени.

— Кога мислиш, че ще можеш да говориш с него? — попита Кристина. В ума й изникна образът на Кийрън, заспал, вкопчен в ръката й в Светлия двор. Мъчейки се да не се изчерви, тя сведе поглед към превръзката си и я намести.

— Скоро — отвърна той. — Вече опитах да се свържа с него, но засега без успех.

— Кажи ми, ако има нещо, с което бих могла да ти бъда от полза.

Веждите му потрепнаха. Той се наведе и повдигна ръката й, този път — за да я целуне, очевидно без да се смущава от кръвта или превръзката. Това бе жест на времена и нрави, отдавна отминали в света на хората, но не и в земите на феите. Сепната, Кристина не възрази.

— Лейди Мендоса Росалес — каза той. — Благодаря ви за добротата.

— Бих предпочела да ме наричаш Кристина. Честно.

— Честно — повтори Кийрън. — Нещо, което елфите никога не казват. Всяка дума, която изричаме, е честна.

— Не бих отишла толкова далеч — рече Кристина. — А ти?

Мощен гръм разтърси Института. Или поне прозвуча като гръм: стените и прозорците се разтресоха.

— Остани тук — каза Кийрън. — Ще отида да разбера какво беше това.

Кристина почти се разсмя.

— Кийрън, наистина. Не е нужно да ме защитаваш.

Очите му припламнаха; вратата на лечебницата се отвори рязко и Марк застана на прага, с широко отворени очи. Ококори се още повече, когато видя Кийрън и Кристина застанали един до друг край плота.

— По-добре елате. Няма да повярвате кой току-що си отвори Портал в Института.

* * *

Полперо се оказа мъничко живописно градче, сгушено в тихо пристанище край безбрежно синьо море. Малки къщурки, боядисани в различни бледи цветове, се катереха по стръмните възвишения, които се издигаха от двете страни на пристанището. Калдъръмени улички лъкатушеха между магазинчета, в които се продаваха сладкиши и сладолед.

Нямаше коли. Автобусът от Лискард ги беше оставил извън града и те бяха отишли пеша до пристанището, където бяха прекосили малкия мост, тръгващ от там. Мислите на Ема се насочиха към родителите й. Милата усмивка на баща й, слънцето върху русата му коса. Той обожаваше морето, това да живее до океана, всякакви почивки на море. Би се влюбил в градче като това, където въздухът миреше на водорасли и горена захар, и лосион против слънце, и където рибарски лодки оставяха бели дири върху синята повърхност на далечното море. Майка й също би го харесала — тя обичаше да се излежава на слънце, като котка, и да гледа как океанът танцува.

— Какво ще кажеш за това място?

Ема примига, върната към действителността от гласа на Джулиън. Спомни си, че преди да прекосят моста и мислите й да се зареят, бяха обсъждали да си намерят място, където да хапнат.

Джулиън беше спрял пред дървена къщичка, на чийто прозорец с ромбовидни стъкла беше залепено меню. Групичка момичета по шорти и горнища на бански, минаха покрай тях на път към съседната сладкарничка. Когато видяха Джулиън, те се изкискаха и се смушкаха едно друго.

Ема се зачуди какъв ли им изглеждаше той — красив, с развяната от вятъра кестенява коса и грейнали очи, но и мъничко странен, някак неземен, може би, със Знаците и белезите по себе си.

1 ... 135 136 137 138 139 140 141 142 143 ... 274
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)