Повелител на сенките [bg]

— Кристина.

— Не, Марк — заяви тя твърдо. — Знам, че обвързващата магия влияе и на теб. Знам и че да разстроим Кийрън може да навреди на вероятността той да даде показания. Само че няма да го принудя да стори каквото и да било.

— Нима вече не го правим? — попита Марк. — Лъжейки го за ситуацията, така че да говори пред Клейва?

Пръстите на Кристина докоснаха ранената й китка. Кожата бе странна под пръстите й: гореща и подута.

— А след като говори пред тях? Тогава ще му кажеш истината, нали?

Марк се изправи на крака.

— В името на Ангела, да. За какъв ме имаш?

— За някой, който се намира в сложна ситуация — отвърна Кристина. — Като всички нас. Ако Кийрън не свидетелства пред Клейва, е възможно невинни долноземци да умрат, а Клейвът да затъне в още по-дълбока развала. Разбирам необходимостта от измама. Но това не означава, че я одобрявам… Ти също.

Марк кимна, без да я поглежда.

— Най-добре да ида да го потърся. Ако се съгласи да ни помогне, Кийрън е най-добрият ни шанс да оправим всичко това. — Той посочи китката си.

Кристина усети как я жегва лека болка. Зачуди се дали го беше наранила; не беше възнамерявала.

— Нека проверим какъв е обсегът на действие на това нещо. Колко можем да се отдалечим един от друг, без да ни заболи.

Марк спря на прага. Чистите, изваяни линии на лицето му сякаш бяха изрязани от фино стъкло.

— И така вече ме боли да бъда далеч от теб — заяви той. — Може би това е бил смисълът от шегата им.

Тръгна си, преди Кристина да успее да отговори.

Тя се изправи и отиде до плота, където държаха прахчетата и лекарствата. Имаше най-общо понятие от нефилимските методи на лечение: ето ги листата, които притежаваха противовъзпалително действие, там пък бяха компресите против подуване.

Тъкмо отваряше един буркан, когато вратата на лечебницата се отвори. Тя вдигна очи: беше Кийрън. Лицето му беше зачервено и изпръхнало от вятъра, сякаш идваше отвън. Върху високите му скули имаше алени петна.

Като че ли се почувства точно толкова неловко да я завари тук, колкото се чувстваше и тя. Кристина върна внимателно буркана на мястото му и зачака.

— Къде е Марк? — попита той.

— Тръгна да те търси. — Кристина се облегна на плота.

Кийрън мълчеше — вглъбено, елфическо мълчание.

Кристина си помисли, че мнозина биха почувствали нужда да запълнят тишината. Тя обаче му я остави; остави го да притегли мълчанието в себе си, да го оформи и разтълкува.

— Би трябвало да се извиня — заяви той най-сетне. — Неуместно бе от моя страна да ви обвиня, че нарочно сте били омагьосани. Както и глупаво. Нямате какво да спечелите от това. Ако Марк не искаше да бъде с мен, просто би го казал.

Кристина не отговори. Кийрън направи стъпка към нея, предпазливо, сякаш се боеше да не я уплаши.

— Може ли отново да видя ръката ти?

Кристина я протегна и той я пое. Тя се зачуди дали някога изобщо я беше докосвал нарочно. Усещането бе като допира на хладна вода през лятото.