Повелител на сенките [bg]

Кристина се усмихна с болка.

— Ти си ужасна. Да ви гледам с Марк как се преструвате на влюбени, бе все едно да гледам как двама души непрекъснато падат, надявайки се останалите да не забележат.

Ема се изкиска.

— Страшно ласкателно.

— Казвам просто, че за доброто на всички ни Кийрън трябва да повярва в чувствата на Марк — рече Кристина. — Елф, който мисли, че е бил отхвърлен или засегнат може да бъде невероятно жесток.

Изведнъж тя изохка и се преви надве. Ема я улови, докато се свличаше, и обзета от сляпа паника, я издърпа в ъгъла между два магазина. Не посмя да извика, защото не бяха скрити с магия и мунданите щяха да я чуят. Вместо това впи поглед в Джулиън и Бриджет, потънали в разговор, и помисли толкова настойчиво, колкото беше способна.

Джулс, Джулиън, нуждая се от теб, сега, ела веднага, моля те!

— Ема… — Кристина беше кръстосала ръце, прегърнала стомаха си, сякаш я болеше, ала онова, което изпълни Ема с ужас, бе кръвта върху ризата й.

— Кристина… миличка… дай да видя, дай да видя. — Тя задърпа трескаво ръцете на другото момиче, докато то най-сетне ги разтвори.

Имаше кръв върху дясната й длан и ръкава. Повечето като че ли беше дошла от ръката и просто бе изцапала ризата й. Ема си отдъхна съвсем мъничко. Рана на ръката не бе чак толкова опасна, колкото рана на тялото.

— Какво става? — Гласът на Джулиън. Двамата с Бриджет бяха дошли при тях; лицето на Джулс беше бяло като платно. Ема видя ужаса в очите му и разбра какво го беше причинило: беше си помислил, че нещо се бе случило с нея.

— Добре съм — каза механично, шокирана от изражението върху лицето му.

— Естествено, че си — заяви Бриджет нетърпеливо. — Остави ме да отида при момичето. Пусни я, за бога.

Ема се подчини и видя как Бриджет коленичи и вдигна ръкава на Кристина нагоре. Около китката на Кристина сякаш имаше гривна от кръв, кожата беше подпухнала. Като че някой стягаше невидима тел около ръката й и тя се впиваше в плътта.

— Какво стоите така? — скастри ги Бриджет. — Сложете й целителна руна.

Ема и Джулиън посегнаха едновременно към стилитата си. Джулиън беше по-бърз и нарисува иратце върху кожата на Кристина. Ема се приведе напред, затаила дъх.

Нищо не се случи. Всъщност кожата около кървящия кръг като че ли се поду още повече. Избликна нова струя кръв и оплиска дрехите на Бриджет. На Ема й се прииска все още да имаше старото си стили; открай време суеверно смяташе, че руните, които рисуваше с него, бяха по-силни.

Кристина не простена. Нали беше ловец на сенки. Ала гласът й трепереше.