Среднощният диамант [bg]

— Той ми каза колко е важен този случай за него. Как ще го върне при народа му. Има ли… има ли друг начин да успее? — Това ме тревожеше колкото повече мислех за Сирминика. Разбирах повечето от основанията му, но въпреки това се смущавах от мисълта, че толкова дълго таи жажда за отмъщение.

— Нищо, което би получил скоро. И със сигурност нищо от рода на такъв статут и законност. Всъщност е рядка възможност да се прибере у дома. В колониите и преди е имало баланкуански посланици, но никакви реципрочни предложения досега. Предполагам, че това „обвързване“ цели не толкова приятелство, колкото дава на баланкуанците директен начин за връзка със случващото се тук.

— Статутът, който Грант ще получи, толкова важен ли е за него, колкото това да се върне?

— Толкова важен? Не знам. Но определено е важен. Чичо му се отнасяше към него пренебрежително като към нищожество. И аз щях да искам да му се противопоставя. И разбирам повика да си възвърне рожденото право. Нашите семейни клонове са дълбоко вкоренени в нас. Това се превръща в част от идентичността ни. Тежко е това да ти бъде отнето — или да го изоставиш. — Айана се загледа нататък към дърветата за няколко минути: очите й бяха потъмнели от тревожни спомени.

— Ще го посещаваш ли? — попитах, докато зареждах в арбалета нова стрела.

Устните й се извиха нагоре в горчива усмивка:

— Не. Никой не може. Той се опитва да стигне там, аз се опитвам да остана далече оттам. Уговорката е стриктна. Допускат се само посланиците и техните семейства — съпруги и деца, други подобни хора. Никакви приятели или поддръжници. Нито дори слуги или телохранители. Моят народ обаче твърдо вярва, че посланиците имат право на закрила. Това е отчасти причината да им се дава такъв висок статут.

Свалих арбалета:

— Няма ли да ти липсва?

— Разбира се. Иска ми се да остане. Но може би ще има нещо, за което да се задържи, вместо да преминава през живота, носейки маска след маска. Може би е по-добре, че замина. Моите хора ме издирват и ако някога ме открият и се опитат да ме отведат обратно, Иуитси ще загине, докато се опитва да ги спре.

— Не знаех това — за теб, искам да кажа. — Опитах се да смеля последната част от онова, което бе казала. — Не съм изненадана, че той би сторил това за теб. Ти си му приятелка. Той постоянно повтаряше колко е опасно привързването, но съм виждала колко държи на теб.

— О, да. — Очите й заискриха едновременно от развеселеност и от обич. — Не се заблуждавай от това грубовато държание. Настъпи ли моментът за тежки избори, той винаги постъпва правилно.