Виелица на сенките [bg]

— Гло-гло — обърнах се към гоблина аз, — защо изобщо трябваше да минаваме през блатото?

Вървяхме по широка пътека, лъкатушеща между стари, обветрени камъни, пръснати в гъсталаци от трънки или някаква друга неизвестна за мен растителност.

— През Локвата на бездната ли? — уточни шаманът. — Така е много по-бързо, макар и по-опасно. Ако бяхме заобиколили блатото, щяхме да загубим четири дни, а така за половин ден приключихме.

— Ох, по-бързо да идва почивката — изсъска вървящият зад мен Мис и веднага получи ритник от Фагред.

— Уморихте ли се, маймуни? — поинтересува се оркът. — Само ми кажете и ще облекча страданията ви. Завинаги.

Естествено, никой и не помисли да му отговаря. Не е много забавно да получиш още един ритник от този скот.

— След половин час ще се стъмни — измърмори Мис.

— Почти стигнахме — гоблинът потърка болящия го гръб. — Ей сега сами ще видите.

И наистина, не минаха и десет минути и храсталаците се смениха от червени кленове, а те на свой ред отстъпиха място на огромни разперени дъбове. Камъните престанаха да бъдат просто камъни и започнаха да приличат на древни руини. Още няколко минути и аз вече крачех през град, пък макар и този град да беше много по-разрушен от град Чу. На земята се виждаха едва забележимите основи на сгради, както и разпръснати около дърветата каменни блокове и плочи. През целия път през тези руини така и не видях нито една цяла постройка. Само веднъж забелязах паднала колона, чиято по-голяма част беше вкопана в земята. Дъбовете тук бяха почти като плътна стена и трябваше (не лъжа!) буквално да се провирам между стволовете, за да попадна в центъра на пръстена, образуван от дърветата. Поредната шега на природата или някой умишлено беше засадил дърветата така? Това място много ми напомняше на пръстена от златолисти при входа към Костните дворци. Ако обикалях сам из тези места, без внимателния надзор на орките, никога не бих предположил, че зад дървесната стена може да се крие нещо.