Шестото покварено дете [bg]
- Автор: Баркер Джей Ди
- Серия: У4М #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ПЛЕЯДА
- ISBN: 978-954-409-409-6
- Переводчик: Сибин Майналовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестото покварено дете [bg]». Краткое содержание книги:
Лицето на Бишъп замръзна с поглед, втренчен в камерата.
На екрана се върна Лизет Лоудън, операторът показа общ кадър, за да видят зрителите, че репортерката се намира на някакъв паркинг, а зад нея се издига масивна сграда. В светлините на прожекторите проблясваха снежинки.
– Хотел „Гийон“ е построен през 1927 година в неомавритански стил в Уест Гарфийлд Парк на Уест Уошингтън 4000, в част от града, която доста позападна в последните години. Едновремешният дом на радиостанция WFMT и на Бени Гудман също е занемарен от дълго време и независимо от факта, че смени много собственици, които се опитваха да го съживят, продължава да е в същото състояние. През осемдесетте в хотел „Гийон“ е отсядал президентът Джими Картър, който е бил тук заради работата си с „Подслон за човечеството“, която подпомага строежа и подобряването на домове за хора в неравностойно положение. Скоро след това е бил направен опит за превръщане на хотела в жилищен блок с нискобюджетни апартаменти под наем – също неуспешен. От 2005-а някога впечатляващият и зрелищен чикагски хотел е сменил собствеността си поне четири пъти, но си остава необитаем. „Презървейшън Чикаго“, организацията, която стои зад обновените „Роузънуолд Апартмънтс“, вярва, че би могла да възроди сградата, но това тепърва предстои.
Камерата показа отново лицето на Лоудън в едър план. Тя пъхна един непокорен кичур коса зад ухото си и продължи:
– Преди два дни бившият детектив от чикагската полиция Сам Портър беше заловен в тази сграда и отведен във федерален арест. По-късно успя да избяга и все още е на свобода. Лично аз ще остана тук, в хотел „Гийон“, и ще изчакам Ансън Бишъп, който ще дойде в шест сутринта, за да се предаде. Това ще се случи след близо три часа и половина. Уважаеми зрители, ако желаете, можете и вие да дойдете, за да станем заедно свидетели на края на тази история. Ако решите да присъствате, съветвам ви да се облечете с по-дебели дрехи. Нелоша идея ще е да си вземете храна и вода – не са останали много заведения и магазини в този квартал, а и повечето от тях в час като този вероятно няма да се справят с такъв наплив.
Хърлес пребледня:
– Господи!
– Тълпа, настроена срещу полицията…
Хърлес кресна на шофьора:
– Местим базата! Отиваме в хотел „Гийон“ в Уест Гарфийлд Парк!
Извърна се отново към Пул:
– Ще отцепя района. Искам да се свържеш с Грейнджър – екипът му е най-близо до онази селска къща. Обади му се. Искам ги там.
Пул кимна.
Хърлес извади телефона си и добави:
– Наруши пряка заповед, като напусна града. Когато всичко приключи, ще отговаряш за това. Не си мисли, че ти се е разминало.
И му обърна гръб, като се опираше о тавана със свободната си ръка, докато ванът ускоряваше.
94.
Портър
Ден шести, 02:02
– Пет, четири, три…
Портър беше все още до бюрото, когато жената, която той познаваше като Сара Уернър, започна да брои. Преди това и двамата бяха безмълвни – Сам се взираше в думите „Татко, прости ми“ върху плота, а Сара стоеше зад него. Изминаха две-три минути, може би и повече – беше му трудно да следи подобни неща, съзнанието му бе объркано.
– … две, едно.
Иззвъня телефон.
Портър ѝ хвърли бърз поглед.
Тя се усмихна:
– Според мен трябва да се обадиш.
Звукът идваше откъм бюрото. Той затърси след хартиите и квитанциите, повечето слепени от кръв.
Телефонът не приличаше на „еднодневка“. На дисплея бе изписано „НЕПОЗНАТ НОМЕР“. На гърба му бе залепена една от старите му визитки от времето, когато работеше в полицейското управление на Чарлстън, избеляла и покрита е мръсотия. Буквите почти не се четяха. Телефонът иззвъня за трети път. Пръстът на Портър потрепери, когато натисна зеления бутон. Долепи телефона до ухото си.
– Какво е всичко това, мамицата му?!
– Сам, знаеш колко мразя грубия език.
– Не разбирам… какво гледам в момента.