Шестото покварено дете [bg]

Нотариалният акт бе на името на Сам Портър.

– Купил е мястото преди седемнайсет години. По всичко изглежда, че го е оставил необитаемо, освен ако няма електрически генератор.

– Тогава вече е бил в Чикаго – изтъкна Пул. – Нещо не се връзва.

– Аз например имам малка хижа в Уисконсин, където ходя на почивка през лятото – възрази Хърлес.

– Никой не си купува селска къща, за да кара ваканциите там.

– Може пък да е искал да заживее тук, след като се пенсионира.

– Възможно е – въздъхна Пул. – Или пък е станало същото като с къщата в Симпсънвил. Портър твърди, че Бишъп е фалшифицирал документите.

Една от техническите сътруднички, седнала на завинтен за пода стол срещу тях, свали слушалките и се извърна към Хърлес:

– Сър? Мисля, че ще искате да видите това. – Тя посочи към поставено на пауза видео на монитора си. – Това се излъчва на живо по Седми канал в момента.

Тя завъртя копчето за усилване на звука и от високоговорителите на тавана се разнесе:

– … източник от управлението, който желае да остане анонимен, съобщи, че Бишъп е пледирал „невинен“, твърдейки, че е само пионка в тайна операция, дело на партньора на детектив Наш – детектив Сам Портър.

Пул разпозна гласа на репортерката Лизет Лоудън, местната знаменитост.

– Преди всичко да бъде потвърдено, грешка в системата за сигурност е довела до бягството и на Ансън Бишъп, и на детектив Портър. Местонахождението на детектив Портър все още е неустановено, за сметка на това обаче току-що получихме съобщение от Ансън Бишъп.

Лоудън замълча и впи поглед в камерата. Образът ѝ на екрана бе сменен от кадри, очевидно записани с мобилния телефон на Бишъп:

– Не знам към кого да се обърна. Не съм сигурен на кого мога да се доверя и на кого – не. Когато ме заведоха в полицейското управление, обясних всичко на ФБР, всичко, като си мислех, че те ще ме защитят, ще се грижат за безопасността ми. Цялата работа обаче е по-голяма от Портър – той работи с други хора. По някакъв начин тези хора успяха да задействат противопожарните пръскачки в сградата и отключиха всички врати, абсолютно всички, едновременно. – Бишъп прокара нервно пръсти през косата си, след което погледна отново към камерата: – Портър се опита да ме убие. Мисля, че именно той създаде цялата тази бъркотия за отвличане на вниманието – той и хората, които работят с него. Успях да се спася, но трябва да бягам и да се крия – не знам какво друго да правя и на кого да се доверя. Бях под федерален арест и въпреки това той едва не ме уби. Портър няма да спре, докато не ме види мъртъв, вече съм напълно убеден. – Млъкна за миг, сведе поглед към пода, след това обратно към камерата: – Възнамерявам да се предам на вас – на медиите, на хората от Чикаго. Не съм сигурен дали мога постъпя по друг начин. Ще бъда в хотел „Гийон“ в шест сутринта. Не мисля, че Портър ще рискува да ме убие на публично място, не и пред толкова много хора. Искам ФБР да дойдат там. Щатските маршали. Всеки, който смята, че може да ме защити. Всички вие, до един. Единственият ми шанс да съм в безопасност е в броя на хората, които ще бъдат там. Ще съм в безопасност само с вас. Ако детектив Сам Портър ме открие пръв, ще съм мъртъв. Не знам дали който и да е в правораздавателните органи заслужава доверие. Ще направя каквото зависи от мен, за да остана жив, но ми е необходима помощ. Вашата помощ. Ако не се появя, знайте, че очевидно той – или хората, с които работи – са ме открили преди вас. Нищо друго няма да ми попречи да съм в хотел „Гийон“ в шест сутринта. Нищо.