Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
Но този тип обяснения често повдигат въпроса защо в обществата се насърчават и внедряват преди всичко определени религиозни ценности. Такъв е случаят с кампанията на Църквата срещу разширеното родство. Тези ценности очевидно не произтичат от християнското учение; така или иначе не по–малко християнската Източноправославна църква в Константинопол не прави паралелно усилие да промени законите за брак и наследство. В резултат на това тясно свързаните родствени общности оцеляват в повечето територии, управлявани от Византия. Известната обхващаща няколко поколения сръбска задруга[93] или албанските кланове със своите продължителни и сложни вражди са само два примера за това. Фактът, че тези институции отмират в Западна Европа, е свързан по–скоро с материалните интереси и властта на Църквата, която се възползва от своя контрол над обществените ценности за своя облага. Така че от една гледна точка икономическата костенурка е застанала върху гърба на една религиозна костенурка, но от друга гледна точка религиозната костенурка е застанала върху гърба на друга икономическа костенурка по–надолу в пирамидата.
Независимо от това дали разглеждаме мотивите на Католическата църква като предимно религиозни или икономически, тя успява да се институционализира като независим политически претендент в много по–голяма степен от религиозните власти в което и да било от другите общества, които обсъждаме. Китай така и не развива религия, надскачаща почитта към прародители и духове. За разлика от това Индия и мюсюлманският свят от самото начало са моделирани от религиозни нововъведения. И в двата случая религията служи като важен балансьор на политическата власт. Но в света на сунитския ислям, както и на индийския субконтинент религиозната власт така и не прераства в единна, централизирана бюрократична институция извън държавата. Как това се случва в Европа е тясно свързано с развитието на модерната европейска държава и с възникването на т.нар, днес правова държава.
ТРЕТА ЧАСТ: ВЪРХОВЕНСТВО НА ПРАВОТО
17. ПРОИЗХОД НА ВЪРХОВЕНСТВОТО НА ПРАВОТО
Европейската изключителност, очевидна в ролята на правото в ранното формиране на държавата ► Дефиниции и разногласия относно правовата държава ► Теориите на Хайек за върховенството на правото над законодателството ► Защо английското общо право се основава на кралската власт и как това подпомага легитимността на английската държава
Изключителността на европейското политическо развитие се заключава в това, че европейските общества осъществяват прехода от трибализма без участието на йерархична политическа власт. Европа е изключителна и с това, че държавното строителство се основава не толкова на умението на ранните строители на държавата да прибягват до военна сила, колкото на способността им да правораздават. Разрастването на властта и легитимността на европейските държави са неразделна част от върховенството на закона.
Ранните европейски държави раздават правосъдие, но не непременно право. Правото се корени другаде – или в религията (както в указите, регламентиращи брака и семейството, обсъдени в предишната глава), или в обичаите на племената и на другите местни общности. Ранните европейски държави понякога създават нови закони, но тяхната власт и легитимност е по–скоро въз основа на способността им безпристрастно да прилагат закони, които не са създадени непременно от тях.
Това разграничение между право и законодателство е от решаващо значение за разбирането на смисъла на самото върховенство на закона. За понятие като „върховенство на закона" както и за термин като „демокрация" като че ли има толкова определения, колкото прависти. Използвам го в следния смисъл, който съответства на няколко важни направления в мисленето за феномена на Запад: правото е съвкупност от абстрактни правила за правосъдие, които обединяват дадена общност. В предмодерните общества законът се възприема като утвърден от власт, по–висша от всеки човешки законодател – от божествена власт, от вековни обичаи или от природата. Законодателството, от друга страна, съответства на т.нар, днес позитивно право и е функция на политическата власт, а именно способността на един крал, феодал, президент, законодател или главнокомандващ да създава и налага нови правила въз основа на някаква комбинация между власт и авторитет. Може да се каже, че върховенство на закона съществува само когато вече съществуващата система от правни норми е суверенна по отношение на законодателството, което означава, че държавникът е обвързан законодателно. Това не означава, че тези, които притежават законодателна власт, не могат да създават нови закони. Но ако трябва да функционират в рамките на върховенството на закона, трябва да приемат закони в съответствие с правилата на съществуващото право, а не според желанията си.