Произход на политическия ред [bg]

Изключителността на европейското политическо развитие се заключава в това, че европейските общества осъществяват прехода от трибализма без участието на йерархична политическа власт. Европа е изключителна и с това, че държавното строителство се основава не толкова на умението на ранните строители на държавата да прибягват до военна сила, колкото на способността им да правораздават. Разрастването на властта и легитимността на европейските държави са неразделна част от върховенството на закона.

Ранните европейски държави раздават правосъдие, но не непременно право. Правото се корени другаде – или в религията (както в указите, регламентиращи брака и семейството, обсъдени в предишната глава), или в обичаите на племената и на другите местни общности. Ранните европейски държави понякога създават нови закони, но тяхната власт и легитимност е по–скоро въз основа на способността им безпристрастно да прилагат закони, които не са създадени непременно от тях.

Това разграничение между право и законодателство е от решаващо значение за разбирането на смисъла на самото върховенство на закона. За понятие като „върховенство на закона" както и за термин като „демокрация" като че ли има толкова определения, колкото прависти. Използвам го в следния смисъл, който съответства на няколко важни направления в мисленето за феномена на Запад: правото е съвкупност от абстрактни правила за правосъдие, които обединяват дадена общност. В предмодерните общества законът се възприема като утвърден от власт, по–висша от всеки човешки законодател – от божествена власт, от вековни обичаи или от природата. Законодателството, от друга страна, съответства на т.нар, днес позитивно право и е функция на политическата власт, а именно способността на един крал, феодал, президент, законодател или главнокомандващ да създава и налага нови правила въз основа на някаква комбинация между власт и авторитет. Може да се каже, че върховенство на закона съществува само когато вече съществуващата система от правни норми е суверенна по отношение на законодателството, което означава, че държавникът е обвързан законодателно. Това не означава, че тези, които притежават законодателна власт, не могат да създават нови закони. Но ако трябва да функционират в рамките на върховенството на закона, трябва да приемат закони в съответствие с правилата на съществуващото право, а не според желанията си.