Убийството на Линда [bg]

— Защо не спомена нищо? — попита Ева.

— Иначе нямаше да е изненада.

— Ще бъде страхотно! Никога не съм ходила в Копенхаген.

Първо отидоха в увеселителния парк „Тиволи“ Возиха се на скоростното влакче и на въртележките. После се поразходиха бавно по „Стрьое“ — главната търговска улица. Откриха приятна кръчма до Нюхаун — Новото пристанище, и хапнаха обилна датска закуска с херинга, сандвичи с масло и традиционните гарнитури. Слънцето печеше като в Смоланд, но тук жегата им се струваше съвсем поносима. От много време насам Левин не се беше чувствал толкова добре. Дори усети прилив на сили да отвори дума какво го измъчва от известно време.

— Трябва да направим нещо с живота си, Ева — подхвана той и обгърна ръката й с дланта си.

— На мен ми е добре. По-добре от всякога.

— Ще помислим — каза той, а после мигът просто отлетя. Това не помрачи щастието му, макар че вероятно никога нямаше да се осмели да повдигне отново този въпрос.

— Какво мислиш за новия ни началник? — попита Ева, която предпочиташе да смени темата без излишни обяснения. — За Ларш Мартин Юхансон.

— Познавам го лично. По времето, когато работеше като редови полицай, двамата с него водихме разследване. Трябва да е било преди близо трийсет години. Преди ти да се появиш в службата. Делото „Мария“… Жена, намерена удушена и изнасилена в апартамента си в Еншеде.

— Разкажи ми — помоли Ева и преплете пръсти в неговите. — Що за човек е? Питам за Юхансон.

— Като полицай си го биваше. Колегите се шегуваха, че вижда дори зад ъглите. Притежаваше почти плашеща способност да вижда какво се крие зад очевадното.

— Полицаят, който виждаше какво се крие зад ъгъла — въодушевено повтори Ева Сванстрьом. — Звучи като заглавие на криминален сериал. Какъв човек е? — настоя да узнае тя.

— Ами какъв… Такъв, дето минава през трупове, без дори да се замисли къде стъпва.

— Бррр. Тръпки да те побият.

— Може и да греша. С него доста се различаваме. Възможно е просто да не съм го преценил правилно.

— При всички случаи явно е сложна личност — установи Сванстрьом.

— Вероятно ме е ужасила неговата способност да прозира нещата и същевременно да остава съвсем равнодушен към последствията. Но не се ли очаква от едно суперченге да бъде точно такова? Да вижда всичко и да не се замисля какво ще се случи с потърпевшите от престъпленията.

— Ако стане лошо, ще си намерим работа на друго място. В Стокхолм търсят полицаи. Наскоро старият ми шеф се обади да ми предлага да се върна.