Убийството на Линда [bg]

Първо се срещна с приятна млада дама от счетоводния отдел. Цял уикенд тя се опитвала да намери отговор на червените въпросителни, надраскани в полетата на изрядните документи, които му беше дала. Не успяла да намери обяснение за известен брой подозрителни фактури за всевъзможни разходи: от поддръжка на служебно облекло и покупка на канцеларски пособия до сметки от барове за питиетата на анонимни полицейски информатори. Под всички тези фактури — на обща стойност двайсет хиляди крони — стояло името на криминален комисар Бекстрьом. Освен това счетоводителката се натъкнала и на няколко необосновани тегления от служебната сметка. Дело на същия Бекстрьом и на стойност дванайсет хиляди крони. Плюс фактури за екскурзии, които — без парите за заплати и осигурителни вноски — до момента възлизали на близо триста хиляди крони.

— Какво става тук? Ако говорим поверително — Юхансон й кимна окуражително.

— Някой е бъркал в кацата с мед и понеже разговорът ни е поверителен, според мен това не се случва за пръв път. Името на подписалия се под фактурите съм го виждала неведнъж.

— Значи, виждала си и по-скандални неща? — попита Юхансон, който се чувстваше по-бодър от всякога.

— Много по-скандални — натърти емоционално счетоводителката. — От години забелязвам появата на много съмнителни фактури.

— Коя ти се стори най-скандална? — полюбопитства Юхансон.

— През последната бюджетна година например получихме фактура за закупени два тона сено. Беше през зимата, но не струваше скъпо. Няколко хиляди, ако не ме лъже паметта.

— Досещам се кой се е подписал като купувач — промърмори Юхансон.

— Корпусът за бързо реагиране се нуждаел от сеното за някакво учение. Нали често скачат от височини и вероятно искат да се приземят на меко, помислих си аз. А касовият бон за пране, който пристигна от Векшо, също си го бива. Помолих за подробности по платежния документ. Признавам, че мъжът ми и трите ми деца са големи мърльовци, като се надявам да си остане между нас. Но в сравнение с Бекстрьом са пълни аматьори.

— Слушам те — хищно отвърна Юхансон.

В деня, когато пристигнал във Векшо, комисар Бекстрьом поръчал на камериерките да занесат дрехите на негов сътрудник за пране. Приложената фактура носела подписа на Бекстрьом и според написаното на ръка обяснение визирала разходи за „поддръжка на служебно облекло, наложителна заради изпълнение на служебния дълг“. Според подробната разбивка, която счетоводният отдел изискал от фирмата — незнайно защо, разбивката липсваше върху оригиналната фактура, — ставало дума по-конкретно за химическо чистене на „27 чифта мъжки боксерки с къси крачоли, 2 чифта мъжки боксерки с дълги крачоли, 31 мъжки потника, 14 чифта чорапи, 9 вратовръзки, 4 пуловера с дълъг ръкав, 14 ризи, 3 чифта панталони с дълги крачоли, 2 чифта панталони с къси крачоли, 1 сако и 1 костюм, състоящ се от сако, панталон и жилетка“.