Убийството на Линда [bg]

Но когато той се озова в кабинета й, всичко мина не само безболезнено, а и много по-приятно, отколкото бе очаквал. Бяла престилка и стетоскоп в джоба, къса руса коса, елегантна стегната фигура, будни сини очи и поглед, в който се четеше адекватност, прозорливост и чувство за хумор. „Привлекателна жена — прецени я Левин. — Но какво ме интересува това?“

Без да се впуска в подробни обяснения, Левин бързо я попита каквото го интересуваше. Да е получавала странни повиквания на телефона си? По-конкретно през вечерта преди началото на отпуска й? През нощта или рало на следващата сутрин?

— Най-общо казано, в денонощието на четвърти юли — уточни Левин.

— Свързано е с убийството на младата курсантка, нали? — Тя го погледна любопитно, а зад сините й очи явно кипеше трескава мисловна дейност.

— Не съм казал такова нещо — усмихна се вяло Левин. „Дори прекалено атрактивна.“

Тя се съгласи — наистина не е чула от него никакъв намек в тази насока. Тя и не искала отговор на въпроса си. Сама се досетила. Преди двайсет и четири часа, когато се върнала от чужбина, изобщо не знаела за убийството, но след като изчела всички стари вестници и успяла да присъства на две сбирки с колеги в стаята за кафе, вече била информирана колкото всички друга.

— През живота си не съм се срещала с истински разследващ убийство. Да не говорим за детектив от столичната криминална полиция.

— Усещането сигурно е приятно.

— Присъствието ви почти ме въодушевява — призна тя.

— Благодаря.

„Накъде отива всъщност този разговор?“, започна да се чуди Левин.

— Изглеждате ми замесен от добър материал. Нали така се изразяват полицаите? От добър материал. Всъщност май мога да ви помогна. Ето какво си спомням.

Рядко получавала обаждания от непознати. Почти всички повиквания на телефона й били по работа. Случвало се от време на време да я наберат по погрешка, но бързо забравяла такива случаи. А откакто живеела във Векшо — вече близо две години, — не се било случвало някой да я тормози по телефона.

— Никакви сексуални маниаци, които да ми дишат тото в слушалката — уточни тя. — Надявам се причината да е в скрития ми номер, а не във възрастта ми — пошегува се с усмивка тя.

Спомняла си разговора и защото на четвърти юли, петък, й предстояло да замине за чужбина. Трябвало да пътува с влак до Копенхаген, а оттам — със самолет до Ню Йорк. За да пристигне навреме за полета, било нужно да тръгне от Векшо най-късно в четири следобед. Плановете й можела да осуети някоя спешна операция в болницата, която изисква намесата й. В петък предобед например се наложило да замества за малко свой колега, чийто баща получил инфаркт.