Убийството на Линда [bg]

Телекомуникационната компания „Телия“ изчакала няколко години и после дала стария й номер на един от абонатите си — Хелена Валберг, анестезиоложка от Университетската клиника в Линшопинг, която се преместила да работи във Векшо, защото в местната болница й предложили по-висока длъжност. Четирийсет и три годишната Валберг живеела сама на улица „Гамла Нурвеген“ на около половин километър на север от местопрестъплението в квартал, който — за всеки случай — се казвал само „Нур“.

Нейният номер също не фигурирал в обществения указател — съвсем нормално предвид професията на абоната. Сванстрьом я потърсила в болницата, но се оказало, че доктор Валберг е в отпуск от близо месец и се връща в понеделник. Единственият озадачаващ факт — вероятно дължащ се на съвсем обикновено съвпадение — бил, че тя излязла в почивка точно на четвърти юли, петък, в деня, когато беше убита Линда.

— Да проверя ли телефонните й разговори? — попита Сванстрьом.

— Предлагам да изчакаме. Най-лесно е да й се обадя и първо да я попитам. Искам да те помоля за още нещо — добави той.

Макар деветдесет и две годишната им свидетелка да беше сбъркала рождената си дата с цял месец, Левин не можеше просто така да зачеркне показанията й. Обяснението вероятно се криеше в собствената му история — или, ако щеш, в професионалната му деформация. А вероятно и в темперамента му, но точно тази вероятност да не му беше хрумвала, макар че жената срещу него се сещаше за това обяснение всеки път, когато той се появи в мислите й.

— Баба ми по майчина линия — почина отдавна — сега щеше да навърши сто, ако беше жива — подхвана Левин. — По документ за самоличност беше родена на двайсети февруари 1907 година, но винаги празнувахме рождения й ден на двайсет и трети февруари.

— Защо? — попита Сванстрьом.

— Според историята, която се разказваше в рода ни, свещеникът бил пиян и вписал в църковната книга погрешна дата. Разликата е само няколко дни, а не цял месец, но ме смущава, че в нашия случай става въпрос именно за месеците юни и юли.

— Лесно се бъркат при писане — съгласи се Сванстрьом.

— Затова мнозина възрастни юристи пишат „юли“ с двойно „л“ — за да не стават обърквания с юни. Спомням си колко се изумих, когато чух това за пръв път. В полицейската школа ни преподаваше един смахнат лектор по наказателно право. Наричахме го просто лектор Юлли. От него научихме, кажи-речи, само това: колко важно е юристите да подчертават буквата „л“ в месец юли. Иначе непрекъснато повтаряше, че трябвало да държим сабята здраво, когато се сражаваме срещу хулигани. Явно още не беше разбрал, че полицаите вече имат палки вместо саби. Веднъж в продължение на цяла лекция ни обясняваше какви са правните последствия, ако удариш с острието на сабята, вместо с плоската част. Един от нас се осмели да му каже, че полицаите носят палки.