Убийството на Линда [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-326-1
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:
— И той как го прие?
— Ядоса се.
— Най-добре я попитай. Говоря за свидетелката.
— Май трябва да го направя — въздъхна Левин.
„Няма да е зле и да говоря и с оптика. Проблемът на колеги като Рогершон е, че предпочитат да виждат действителността в черно и бяло. Макар самият той да е, общо взето, свестен човек.“
Когато Ева стана да си ходи, в ума на Левин внезапно изплува онази мисъл, която му избяга преди няколко часа.
— Още нещо — спря той Ева. — По време на оперативката се сетих какво каза колегата Еноксон: който краде кола по този начин, непременно знае как се действа — уточни той.
Според Левин било възможно и да не е бил крадец, а човек с технически познания, например автомонтьор или някой с интереси в областта на автомобилостроенето, най-общо казано, технически грамотен. А не било изключено да е получил уменията си и другаде. Надзирател в затвор, изправителен дом или подобно заведение за криминално проявени, предполагаше Левин.
— Или полицай — вметна Сванстрьом.
— Възможно е. Но аз например, въпреки трийсетгодишния ми стаж, нямам никаква представа как се разбива кола.
— Някой, който знае как се разбива кола, но не е попаднал в регистрите ни, докато се е обучавал — обобщи Сванстрьом.
— Именно.
— С други думи, нашият заподозрян е пълната противоположност на онзи гнусен библиотекар Грос. Не търсим интелектуалец.
— Точно така.
„Крадецът на сааба е съвсем различен от Грос“ — заключи наум Левин.
След като Сванстрьом излезе, Левин не се стърпя. Без да подозира, че така всъщност потвърждава мнението на Ева за темперамента му, той набра домашния номер на анестезиоложката. Често се случва хората да се върнат от почивка преди края на отпуска си. Поне Левин обикновено не чакаше да дойде последният ден.
— „В момента не мога да отговоря, но ако оставите името и номера си, обещавам да ви потърся при първа възможност“, отговори глас, записан на телефонния секретар.
„Може да е излязла за малко навън — помисли си Левин, но не остави съобщение. — Гласът на секретаря сигурно е неин. Звучи като четирийсетина годишна анестезиоложка. Коректна, добронамерена, бдителна.“ Според регистъра на населението живеела сама, а според информацията от данъчния регистър, която старателната Ева Сванстрьом успя да изрови, заемала длъжността заместник-главен лекар в болницата във Векшо.
59
Седмица по-рано Бекстрьом възложи на две млади колежки от управлението във Векшо да тръгнат по следите на сините кашмирени влакна, които за улеснение разследващата група нарече „текстилната следа“. Неслучайно Бекстрьом избра две жени. Просто самата задача представляваше интерес за нежния пол и той се радваше, задето момичетата ще се занимават с нещо и няма да създават неприятности на него и другите истински полицаи.
Независимо от неговите съображения, полицайките приеха задачата много отговорно. Според криминалистите от Линшопинг влакната най-вероятно произхождали от тънък светлосин пуловер и двете жени разговаряха с широк кръг от лица, които по професионална характеристика са компетентни по въпроса и биха могли да помогнат: модни дизайнери, журналисти в модни списания, фотографи и модни експерти; производители, търговци на едро и представители на магазини, които продават бутикови дрехи. Един от тях дори се посъветва с леля си, която била почти вманиачена по облеклото си.
Ако се касаеше за мъжки пуловер, съществуваха около десетина модела. Най-широко разпространеният беше пуловер с V-образно деколте, дълги ръкави, произведен от английски, ирландски, американски, италиански, немски или френски фирми, а цената му варирала между две и десет хиляди крони в зависимост от марката. Установи се, че ако пуловерът е бил купен с намаление, при разпродажба или на черно, цената може и да е била по-ниска, но едва ли би слязла под хиляда крони. Според модните експерти, с които разговаряха двете жени, това би било безпрецедентна находка.
Във Векшо и околността не се намериха сведения за такава продажба. През последните години в асортимента на магазините такъв пуловер не присъстваше. Моделите от кашмир обикновено бяха предназначени за дамите, но след проверка на всички достъпни списъци със закупена стока и със складова наличност, се оказа, че дамски пуловер с такъв цвят няма. Оставаше да е бил купен от двайсетина магазина в Швеция, от които почти всички в Стокхолм, Гьотеборг и Малмьо.