Убийството на Линда [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-326-1
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:
— Знам какво е лигата от Сала, но не разбирам какво общо има тя с нашата свидетелка. — Улсон изгледа колебливо Бекстрьом.
— Уви, нищо. Сега сигурно участниците в нея са мъртви, но през трийсетте нахлули в дома на някаква старица и я обгазили с отровен газ. Задигнали шест крони и трийсет йоре изпод дюшека й. По онова време са били много пари, Улсон.
— Шегуваш се.
— Не думай — отвърна Бекстрьом. — Не думай.
„Дали да не изпратя Рогершон при дъртата вещица?“
60
На най-висшестоящия началник на Бекстрьом, Ларш Мартин Юхансон, изобщо не му хрумваше да си погледне часовника, макар че вече минаваше три в петък следобед, а пред вратата на кабинета му, при секретарката, от около половин час се потеше силно притеснен полицейски интендант. Юхансон дори не беше прочел уводната статия в „Свенска Дагбладет“, защото през последния час вниманието му беше изцяло съсредоточено върху доклада с мисията, с която преди близо месец Бекстрьом и колегите му заминаха за Векшо.
— Да влезе — нареди Юхансон по интеркома.
Дали защото денят беше почивен, или по друга причина, полицейският интендант влезе и седна пред голямото бюро на началника за по-малко от десет секунди.
— Прегледах документите — каза Юхансон.
— Слушам, шефе.
— Искам някой от счетоводния отдел да ги погледне. Отбелязал съм питанията си с червено — обясни началникът и кимна към папката върху бюрото.
— Кога искате да е готово, шефе?
— В понеделник сутринта е добре. Нали все пак сега са почивни дни — великодушно отвърна Юхансон.
— В такъв случай ще ги потърся веднага — преди да са си тръгнали — уточни припряно интендантът и понечи да стане.
— Още нещо. Искам да прегледам и материалите по делото. Ако съм схванал правилно, колегите от ГИПИ разполагат с ксерокопия на повечето доклади.
— Кога ги искате, шефе? — попита раболепно интендантът.
— След петнайсет минути.
— Опасявам се, че колегите вече са си тръгнали — интендантът хвърли тревожен поглед към часовника.
— Не ми се вярва — възрази Юхансон. — Още няма три и половина.
— Ще се погрижа да ги получите след четвърт час, господин началник.
— Отлично. Остави ги при секретарката ми.
61
В петък, петнайсети август, точно седмица след именния ден на кралица Силвия, гръм порази криминален комисар Еверт Бекстрьом от отдел „Убийства“ към Главна дирекция „Криминална полиция“. Поне той така описа усещането пред най-близкия си приятел — криминален инспектор Ян Рогершон, — докато му разказваше за незаслуженото нещастие, което стовари върху главата му поредната откачена вещица.
— Сякаш ме порази гръм — каза Бекстрьом.
— Стига си изопачавал. Кажи си правичката: просто си бил мъртвопиян.
Всичко започна много обнадеждаващо, защото натрупаните часове извънредно работно време не му позволяваха да стъпи в службата преди понеделник. След като се отърва от онзи глупак Улсон, Бекстрьом си тръгна от управлението най-дискретно и бавно-бавно пое към хотела. В стаята се съблече, облече си чист, прясно изгладен халат, отвори първата за уикенда студена бира и когато Рогершон се появи запъхтян и зачервен като пуйка на дръвник, Бекстрьом вече беше преполовил третата бира.
— Най-сетне е петък! — Рогершон пи направо от металната кутийка — толкова беше жаден. — Имаш ли специални планове за уикенда, Бекстрьом?
— Тази вечер ще се наложи да се оправяш сам, младежо — отвърна Бекстрьом, който бе използвал скучните минути между втората и третата бира да се обади на Карин и да я покани на вечеря.
— Мацки? — попита Рогершон, който въпреки всичко не беше лош полицай.
— Първо ще хапнем в града, а после ще гледам да проветря суперсалама — обясни той и подчерта последното си намерение със стабилна глътка.
В началото всичко действително тръгна по план. Бекстрьом и неговата дама седнаха в заведение по главната улица и поляха вкусната вечеря с няколко питиета, макар той умишлено да внимаваше с консумацията на алкохол заради предстоящото събитие и от загриженост за суперсалама.
Така или иначе, в крайна сметка се озоваха в хотелската му стая и макар Карин по неизвестни причини да мрънкаше, че предпочита да слязат в бара, все пак прие да изпие малък аперитив в стаята — преди да слязат в бара и да пристъпят към същинската част, така да се каже. Колкото до конкретните часове и други обстоятелства, Бекстрьом изобщо си бе дал труда да ги запомня. Как да предположи, че ще се наложи да ги предъвква пред неколцина сухари от „Вътрешно разследване“, и то в продължение на няколко месеца?