![Убийството на Линда [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/7/ubijstvoto-na-linda-bg-download.jpg)
Убийството на Линда [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-326-1
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:
— Струва си да обмислим тази възможност — съгласи се Левин, наведе се напред и подуши косата й между дясното й ухо и бузата.
„Ако стане лошо, има изход, а по-хубаво от сега няма да бъде никога“, помисли си той.
63
В нощта, когато се върнаха от Копенхаген, Левия сънува онова лято преди близо петдесет години, когато му купиха първия му истински велосипед — червен „Крешент Валиант“. Тогава баща му цяло лято не ходи на работа, за да го научи да кара.
Най-трудно ставаше, когато до къщата оставаха двайсетина метра, а най-ужасна му се струваше отсечката по чакълестата пътека между бялата градинска порта и червената дървена веранда пред къщата.
— Пускам те! — предупреждава баща му, Левин се вкопчва в кормилото и върти педалите с всичка сила, но се прекатурва върху дребните камъчета.
Този път раните са сериозни. Лактите и коленете му са разранени, а мисълта, че някога ще се научи да кара колело, изведнъж му изглежда безсмислена и безнадеждна.
— Ставай, Ян! — подканва го татко му, вдига го на крака и разрошва косата му. — Ще пийнем горещ шоколад, ще хапнем сандвичи със сирене и ще превържем раните с лейкопласт.
После всичко си идва на мястото.
64
В неделя Юхансон си легна на дивана в дневната в апартамента на улица „Волмар Юкскюл“ в стокхолмския квартал Сьодермалм. Беше си направил коктейл от джин и тоник с много лед и най-спокойно започна да преглежда материалите по делото „Линда“. Отне му цял предобед, но понеже съпругата му замина извън града със своя приятелка, Юхансон разполагаше с цялото време на света, пък и не му хрумваше друго по-интересно занимание. При това, след като го назначиха на такъв висок пост, не се очертаваше скоро да помирише истинска детективска работа по дело за убийство. Дали не трябваше да си потърси работа в ГИПИ? „На тях им е нужна сериозна помощ“, помисли си той, докато преглеждаше по диагонал профила на извършителя.
„Защо продължават да се мотаят? — недоумяваше той четири часа по-късно, след като се запозна със съдържанието, обмисли го и остави папката настрана. — Всеки истински полицай би разрешил случая още първата седмица.“
65
Векшо — Стокхолм, понеделник, 18 август — неделя, 24 август
В понеделника, когато преследването на Линдиния убиец навлезе в осмата си седмица, на Бекстрьом цялата тази история започна сериозно да му омръзва. Спуснаха му нареждане да преустанови акцията по изземване на ДНК проби, макар че дори глупак като Улсон трябва да е разбрал, че ако продължават в същия дух, рано или късно ще хванат убиеца.
Бекстрьом се ядосваше, че няма за какво да се залови. Не разполагаха нито с обещаващи версии, нито с подходящи хулигани, които да разпитват. Единствените свидетели бяха стогодишни баби, които дори не си спомнят кога са родени и оприличават извършителя на несъществуващ човек. Нека прибавим и останалите така наречени свидетели, които нито бяха чули, нито бяха видели, нито бяха разбрали нещо, но въпреки това бяха успели да схванат всичко погрешно. В добавка и обичайните лунатици и медиуми, които получават поличби и сигнали от отвъдното.
Какво изобщо търсеше той тук? На такова място един достоен детектив няма работа. Струваше му се крайно време да си стегне багажа и да се върне в Стокхолм, където го чакаше истинска работа.
Пък и градът беше ужасен. Да не говорим за лудите жени. За капак и всички тези вестници, телевизионни канали и радиостанции, които непрекъснато обясняват на него и на колегите му как да си вършат работата. Писна му и от шефове, които се изнизват точно когато трябва да се застъпят за черноработниците си. Като например онзи проклет лапландец. Дори най-тиражният вечерен вестник не успя да се добере до него за коментар. „Ако се вярва на твърденията на журналистите, но този път имам основания да им вярвам“, мислеше си Бекстрьом.
И за да бъде менюто пъпно, колежката Сандберг цъфна в стаята му, затвори вратата и съобщи шепнешком за какво е дошла.
— Сутринта подадоха жалба срещу теб.
— Какво съм направил този път? — изненада се Бекстрьом. — Освен да си върша работата?
„Да не би да съм превишил лимита за покупка на клечки с памук?“
Според подателя на жалбата — опит за изнасилване. А според колегата, вписал жалбата — сексуален тормоз. Впрочем той отделил жалбата от другите заявления.