Убийството на Линда [bg]

— Защо?

— Понеже ми проваляха почивката, се държах много делово. Попитах колко души са и какво се е случило. По това време почти винаги ме викат заради пътни злополуки — обясни тя.

— А той какво каза?

— Изведнъж се смути. Разбра, че е сгрешил номера, и попита с кого разговаря. Аз на свой ред го попитах кого търси и горе-долу по това време ми стана ясно, че не ме търсят по работа, а някой е объркал номера.

— Каза ли друго?

— Да. Първо попита дали е попаднал на Ериксон. Въпросът ми се стори странно формулиран и го запомних. Спомням си, че се усъмних дали някой не ме взема на подбив. Бях ядосана и му казах, че е сгрешил номера. Той започна да ми се извинява и звучеше съвсем искрено. Пък и моето настроение се подобри, защото ми предстоеше ваканция. Обещах да не му се сърдя, стига да не се повтаря.

— И толкова?

— Не — поклати глава анестезиоложката. — Той каза още нещо. Спомням си го, защото прозвуча много чаровно.

— Опитайте се да го цитирате дословно — помоли Левин и провери дали диктофонът работи.

— Добре. Каза приблизително следното: обстоятелствата май не са подходящи да ви поканя на среща на сляпо. Или нещо подобно. Преди да отговоря, той затвори. Жалко, защото ми се стори приятен — призна тя и се усмихна на Левин.

— Жизнерадостен, трезвен, приятен, чаровен — обобщи Левин.

— Да. Ако се беше обадил по друго време на денонощието, кой знае как щяха да приключат нещата — подхвърли свидетелката и се усмихна още по-широко. — Тогава дори не успях да заспя след разговора. Опитвах се да си представя как изглежда мъжът с този приятен, чаровен и привлекателен глас.

— Надявала сте се да ви потърси пак — усмихна се Левин.

— Нещо такова. Е, не съм го закъсала чак толкова. Все още не.

— Обаждал ли се е после? — попита Левин.

— Когато си прослушах съобщенията след отпуска, нямах нищо от него — сви рамене тя. — Само обичайните скучни неща. Пък и защо да ме търси? — добави тя.

„Навярно му е изникнала по-спешна работа — предположи Левин. — Иначе досега да се е обадил, ако е такъв, за какъвто го мисля.“

— Ако се сетите за нещо друго, моля да ми се обадите — Левин й подаде визитката си.

— Разбира се. — Тя погледна визитката и я прибра в горния джоб на престилката си. — А ако вие имате желание да ви разведа из красивия ни град, само ми звъннете. Вече имате номера ми.

Щом се върна в управлението, Левин се обади на свой стар приятел и бивш колега, който в момента работеше като комисар в Сепо и освен това му дължеше услуга. Първо поговориха най-общо за това-онова и след като приключиха с дежурните любезности, Левин изплю камъчето.