Убийството на Линда [bg]

— Броят на пробите наближава седемстотин — каза Улсон, който преди това поиска точната цифра от Торѐн.

— Да, върви много добре — съгласи се ентусиазирано Бекстрьом. — Съвсем скоро ще пипнем този негодник.

„Сега да те видя, нещастен пъзльо такъв.“

— По принцип може и да си прав — отвърна Улсон с явно неодобрение. — Проблемът е, че и ЮО, и ЮК ни дишат във врата. Писанията във вестниците не ме смущават особено, но все пак се опитвам да си взема поука от критиката.

— Е, нали ти оглавяваш предварителното следствие — доволно подчерта Бекстрьом.

— Какво искаш да кажеш? — изгледа го мнително Улсон.

— Ами ти ще затънеш до ушите в лайна, ако им хрумне да се заяждат с нас. А това сигурно е много кофти. — Бекстрьом се усмихна с най-актьорската си усмивка.

— Е, всъщност това не е основната причина да реша, че на първо време е нужно да променим посоката си на работа — неспокойно обясни Улсон.

— А какво стана със стратегията за широк фронт на разследването и избягване на предварителни заключения? — попита Бекстрьом с невинно изражение.

— Мислих по този въпрос, Бекстрьом, наистина мислих много, но същевременно имам усещането, че следствените действия трябва да тръгнат в по-тясно определена посока, така да се каже.

— Значи, вече не възнамеряваш да вземем проби от целия град — добродушно установи Бекстрьом. — Общо взето, мога да…

— Намеренията ми са свързани с откраднатия автомобил — прекъсна го Улсон. — Предлагам засега да прекратим акцията с пробите и да разнищим докрай следата.

— Говориш за бабичката, прехвърлила един век, която дори не си спомня кога е родена? — поиска уточнение Бекстрьом.

— На деветдесет и две години е. Не съм казал да се опираме стопроцентово на нейните показания. Още обаче не сме приключили с разпитите на съседите в Хьогсгорп. Освен това Еноксон и момчетата му още работят в лабораторията, а те винаги откриват някоя нова улика. Какво ще кажеш, Бекстрьом?

— Предлагам да изпратим лигата от Сала при бабичката — ухили се Бекстрьом.

— Лигата от Сала? Боя се, че не разбирам…

— Тези съкровища се подвизавали в района Бергслаген през трийсетте — обясни Бекстрьом, който черпеше всичките си книжни познания от годишната хроника на криминалната полиция. Всъщност тя беше единствената книга, която четеше, и то най-вече за да провери дали го споменават с достатъчно ласкави думи в описанията на случаите, които част от полудебилните му колеги настояваха да направят достояние на широката публика. Пък и му излизаше без пари, защото свиваше хрониката от службата.