За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Обаче народното събрание, ползувайки се с доверието на народа и бидейки по-просветено от него, би могло да разсее лошите впечатления, които са му внушили, и да успокои неговите вълнения.
Това е голямото предимство, което този вид управление има пред древните демокрации, където народът е имал непосредствена власт и където поради това ораторите са могли да предизвикват вълнения, а тия вълнения винаги са имали своя ефект.
Тук обаче внушените на народа страхове са безпредметни, затова не могат да доведат до нищо друго, освен до празни крясъци и обиди; и даже от тях има полза, защото управлението изопва всички пружини и съсредоточава вниманието си върху всички граждани. Но ако тези страхове са породени от погазването на основните закони, те ще се превърнат в една глуха, пагубна и ужасна сила и ще доведат до катастрофа.
Скоро ще се възцари страшна тишина, по време на която всичко ще се обедини против властта, нарушила законите.
Ако по времето, когато опасенията на народа нямат определена причина, някоя чужда сила заплаши държавата, поставяйки в опасност нейните богатства или слава, тогава дребните интереси ще отстъпят пред по-важните и всички сили ще се обединят в полза на изпълнителната власт.
Но ако тази чужда сила заплаши държавата в момент, когато възникват раздори вследствие на погазването на основните закони, тогава ще се извърши преврат, който няма да промени нито формата на управление, нито устройството; защото превратите, които свободата извършва, са само утвърждаване на тази свобода.
Един свободен народ може да има освободител; един поробен народ може да има само друг поробител.
Защото всеки човек, който има достатъчно сила, за да прогони този, който е станал деспот на страната му, има достатъчно сили да стане и той такъв.
За да има свобода, трябва всеки да може да казва това, което мисли; за да се запази свободата, трябва също така всеки да може да казва това, което мисли; гражданинът в такава държава ще говори и ще пише за всичко, за което законите не забраняват изрично да се говори и пише.
Такъв народ, когато е възбуден, по-лесно ще се ръководи от страстите, отколкото от разсъдъка, което никога не може да има голям ефект върху ума на хората; и ще бъде лесно за тия, които го управляват, да го въведат в дела, насочени против неговите истински интереси.
Такъв народ ще обича страшно своята свобода, защото това е истинската свобода; и може да се случи така, че за да я защити, той да пожертвува благата си, благосъстоянието си, интересите си; да обложи себе си с такива тежки данъци, каквито и най-неограниченият господар не би се осмелил да наложи на поданиците си.
Но понеже той ще съзнава ясно необходимостта от тази тегоба и ще плаща, надявайки се скоро да се избави от това плащане, бремето на данъците ще му се стори по-леко, отколкото е в действителност; докато в други държави, обратното, данъците изглеждат много по-тежки, отколкото са в действителност.
Такъв народ ще има сигурен кредит, защото ще заема от себе си и ще се изплаща на себе си. Може и да се случи той да се впусне в мероприятия, надхвърлящи неговите естествени сили, и да употреби в борбата с враговете си огромни фиктивни богатства, които доверието и природата на неговото управление могат да превърнат в реални.
За да запази свободата, управлението може да прибегне до заеми от своите поданици; а поданиците, които виждат, че техният кредит ще пропадне, ако държавата бъде завоювана, ще намерят в това един нов мотив за защита на свободата си.
Ако този народ живее на остров, той няма да бъде завоевателен, защото завоеванията извън острова ще го отслабят. Ако почвата на този остров е плодородна, той още по-малко ще мисли за завоевания, защото няма да има нужда от войни за забогатяване. И понеже нито един гражданин не ще зависи от друг, всеки ще цени свободата повече от славата на неколцина или на един.
Там ще гледат на военните като на хора, занимаващи се със занаят, който може да бъде полезен, но често и опасен; като на хора, чиито услуги струват твърде много на цялата нация; затова гражданските качества на хората ще бъдат на по-голяма почит.
Тоя народ, комуто мирът и свободата биха донесли благоденствие, освобождавайки го от рушителните предразсъдъци, би получил склонност да се занимава с търговия. Ако той разполага с естествени богатства, които му служат за изработване на ценни изделия, той би могъл да създаде предприятия, които да му дадат възможност да използува тоя дар на небето в пълния му обем.