Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

Споменът я накара да се усмихне. Толкова очевидна хитрина, но и толкова ловко за едно петнадесетгодишно момче. Роб знаеше много добре колко неподходящ би бил човек като Големия Джон за преговори точно с човек като Ренли Баратеон, и освен това знаеше, че и тя го знае. Какво й оставаше освен да се съгласи и да се моли дано баща й да доживее, докато се върне? Знаеше, че ако лорд Хостър беше здрав, щеше да отиде лично. И все пак сбогуването беше тежко и мъчително. Той дори не я позна, когато влезе при него да се сбогува. „Миниса“, така я нарече. „Миниса, къде са децата ми? Мъничката ми Кат и милата ми Лиза…“ Кейтлин го целуна по челото и му каза, че децата са добре. „Почакайте ме, милорд — каза му, докато очите му се склапяха. — Аз ви чаках, о, толкова дълго, сега вие трябва да ме почакате.“

„Съдбата отново ме носи на юг и на юг — помисли Кейтлин, докато отпиваше от стипчивия чай, — а трябваше сега да пътувам на север, на север към дома.“ Беше написала на Бран и Рикон, същата онази вечер в Речен пад. „Не ви забравям, скъпи мои, трябва да ми вярвате. Но просто сега брат ви има по-голяма нужда от мен.“

— Днес би трябвало да стигнем до Горни Мандър, милейди — каза сир Вендел, докато Шад разсипваше кашата. — Лорд Ренли няма да е далече, ако приказките са верни.

„И какво ще му кажа като го намеря? Че синът ми не го признава за законен крал?“ Не очакваше с охота тази среща. Имаха нужда от приятели, а не от още врагове, но Роб никога нямаше да се преклони пред човек, за когото беше убеден, че претенциите му за корона са безпочвени.

Стомахът й беше празен, но тя едва вкуси от кашата и я бутна настрана.

— Време е да тръгваме. — Колкото по-скоро срещнеше Ренли, толкова по-скоро щеше да може да се върне у дома. Тя първа се метна на седлото и поведе колоната. До нея яздеше Хол Молън, понесъл знамето на Нед Старк — сивото вълчище на ледено бяло поле.

Бяха все още на половин ден езда до лагера на Ренли, когато ги хванаха. Робин Флинт Кремъка бе тръгнал напред да разузнае и се върна в галоп с вест за наблюдател на покрива на една вятърна мелница.

Когато групата на Кейтлин стигна до мелницата, мъжа отдавна го нямаше. Продължиха напред и не бяха изминали повече от миля, когато предните отряди на Ренли се спуснаха и ги обкръжиха от всички страни, двадесет мъже в ризници и на коне, водени от рицар с прошарена коса и сива брада, със синя сойка, извезана на гърдите.

Щом видя знамената й, той препусна напред да я срещне.

— Милейди — извика рицарят, — аз съм сир Колън от Зелени езера, с ваше позволение. Опасни земи прекосявате.

— Работата ни е спешна — отвърнаму тя. — Идвам като пратеничка на своя син, Роб Старк, краля на Севера, да преговарям с Ренли Баратеон, краля на Юга.

— Крал Ренли е коронованият и помазан владетел на всичките Седем кралства, милейди — отговори сир Колън достатъчно учтиво. — Негова милост е вдигнал стана си с войската край Горчив мост, където Пътят на розата прекосява Мандър. За мен ще е висока чест да ви придружа до него. — Рицарят вдигна стоманения си юмрук и хората му се развърнаха в двойна колона, обграждайки Кейтлин и свитата й. „Придружител или пленител?“ — зачуди се Кейтлин. Нищо не можеше да направи, освен да се довери на честта на сир Колън, както и на лорд Ренли.