Вещерите от Сарамир

Девойката усети нещо в поведението на жената, ала замъгленото от страстта й съзнание не можеше да определи дали ставаше въпрос за възбуда, гняв или нещо съвсем друго, а и сетивата й бяха твърде претоварени, за да разчита на тях. Асара я целуна още по-пламенно и Кайку почувства болка, като че ли някакъв орган в гърдите й щеше да бъде откъснат, а сърцето й щеше да се разкъса от настъпващия кръвоизлив. Красивата жена я засмука, неспособна да се спре, копнееща единствено да се задоволи по най-съвършения начин, който познаваше.

Внезапно вратата на стаята експлодира навътре.

Асара светкавично се отлепи от момичето, а самото то се претърколи в другия край на леглото, дишайки тежко като човек, който е бил на косъм да се удави. Тялото й усещаше близостта на смъртта, макар че съзнанието й отказваше да възприеме това, и тя почувства как бива овладяна от ужас и паника, когато в помещението нахълтаха Мамак заедно с още трима ниски, яки мъже, понесли мотики и лопати. Те се вцепениха при гледката, която се разкри пред тях — две жени, нощницата на едната от които се беше смъкнала от рамото, разголвайки дясната й гърда, дишащи тежко и доста изненадани. На лицето на Мамак се изписа похотливо изражение, ала в следващия момент Кайку изпищя и той експлодира.

Надигането на кана я разкъса отвътре, светът се превърна в една безкрайност от златисти нишки, поклащащи се в синхрон, диорама от прелестна светлина, която я изгаряше отвътре като разтопен метал, течащ във вените й. Ирисите й потъмняха до тъмночервено и тя избухна, реагирайки на страха, на страстта и изненадата. Девойката видя сърцето на Мамак като един трептящ възел, съставен от множество нишки, потокът на кръвта му, която течеше под прозрачната кожа, и го разкъса на парчета само с една мисъл. Той се взриви сред дъжд от пламнали кървави късове, който се посипа върху смаяните му спътници и осея леглото с отломки от овъглени кости, месо и мозък. Асара изпищя и се хвърли назад, напомняйки си инстинктивно какво се бе случило последния път, когато бе видяла Кайку да прави това.

Този път обаче бе някак си по-различно — по-стегнато, по-концентрирано. Този път появата му не беше толкова изненадваща и момичето успяваше да контролира посоката му, да го отклонява и насочва. Махвайки с ръка, тя взриви и другите мъже в стаята, разкъсвайки нишките, които ги съставяха, и когато те се съдраха, последваха пламъците и експлозивното освобождаване на енергията. Спътниците на Мамак се превърнаха в пламтящи огнени стълбове, а писъците им секнаха за секунди, щом дробовете и гърлата им бяха овъглени, а очите им заклокочиха, изпечени отвътре и отвън. Един от тях се хвърли към Кайку в един последен, обречен опит да си отмъсти, ала се строполи на леглото. То веднага избухна в пламъци.