Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
— Точно така — отговори той и свали кърпата. На бузата му личеше дълъг разрез, стигащ до ъгълчето на устата. — Боли ме, когато приказвам.
— Порязал си се при бръсненето? Трябва да ти кажа, че за хирург си доста несръчен с бръснача. Стой мирно! — Алена натопи една носна кърпа във вода и избърса кръвта от лицето му. С парче стипца спря кръвотечението. — Явно липсата на практика се е отразила на умението ти — пошегува се накрая тя.
— А не смяташ ли, че и като съпруг имам нужда от повече практика? — тросна се той.
— Бедничкият ми — изчурулика Алена с престорено съчувствие. — Толкова трудно ли се носи кръстът на въздържанието?
Коул й хвърли строг поглед от горе на долу.
— Струва ми се, че в мое отсъствие си станала доста палава.
— Открих, че в тази къща има нещо много по-лошо от един сладострастник — отвърна му Алена с весела усмивка.
— Наистина ли? — запита учудено Коул. — И какво е то, съкровище?
— Отсъстващият сладострастник! — подхвърли му дръзко през рамо Алена и с шумящи фусти се втурна към стаята си.
Коул се облегна на рамката на отворената врата. По лицето му трептеше изпълнена с очакване, макар и малко скептична усмивка.
— Да не искаш да кажеш, че по въпроса за нашия брак си решила да бъдеш разумна?
— Аз разумна? Хайде де!
— Добре, да оставим това — каза Коул примирено и си тръгна. Но след това се обърна още веднъж и погледна изпитателно Алена. — Преди да замина, предупредих прислугата, че в края на следващата седмица смятам да дам прием. — С безизразно лице той разглеждаше ноктите си. — Мисля, че е време съседите да се запознаят с теб.
Алена упорито вирна брадичка. Беше огорчена от това, че дни наред той я беше оставил сама, а й беше противна и мисълта да бъде излагана на показ като сервиз от китайски порцелан.
— Значи ще ме показваш като част от имуществото си?
Лицето на Коул беше напрегнато и сериозно.
— Не ми ли каза навремето, че би желала като моя съпруга да поемеш и задълженията на домакиня? — Коул отиде до нощната й масичка и започна да си изрязва ноктите с малка ножичка. — Но ако това те затруднява, мога да помоля Каролайн да ти помага. Или предпочиташ брат й Брегър?
— Не е ли малко късно да се тревожиш за моето целомъдрие? — отвърна Алена с горчива усмивка. — Трябваше да проявиш повече бдителност в деня, в който те измъкнах от реката.
Коул хвърли възмутено ножицата на масата.
— Тогава мислех, че си това, за което се представяше. Така че и ти си виновна за моята заблуда. Много убедително играеше ролята си.
Неговата забележка гореше като сол върху открита рана.
— Пред онази нощ ти наистина не беше наред с главата. В края на краищата, на сутринта дори повярва в лъжите на Роберта!
— Това е вярно, но твоите лъжи повлякоха лавината — подчерта Коул.
За момент Алена изтръпна под пронизващия му поглед, който безцеремонно минаваше през оскъдните й дрехи.
Коул обаче се обърна и без дума повече изчезна в банята. Вътре той се облегна на стената със затворени очи и се опита да отслаби желязната хватка на своето самообладание. Чувстваше се разкъсан и измъчен. Беше употребил всичката сила на волята си, за да не се нахвърли върху жена си. Трябваше някак да овладее опасната си слабост, ако искаше да избегне катастрофата.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЕТА
Следобеда преди празника в Лейтимър Хаус Алена накара Джилда да вдигне косата и във висока, изкусна фризура. Коул беше назначил това момиче първоначално като лична камериерка на Роберта. Сега тя се грижеше и за Минди, която очевидно продължаваше да смята, че водата не е полезна за кожата.
Алена помогна на малката да се облече. Минди с трескаво нетърпение очакваше празненството. В бялата си дантелена блузка и кадифена пола в царско синьо тя изглеждаше като малка дама и движенията я бяха леко сковани, но пълни с достойнство, когато изтича в приготвения за танците салон.
Докато вървеше по коридора към стаята си, Алена отново имаше чувството, че някой тайно я наблюдава. Тя забави крачките си и се огледа изпитателно наоколо. Вратата към стаята на Роберта беше леко открехната. Алена решително я разтвори, но помещението тънеше в тъмнина. Нищо не издаваше присъствието на друго живо същество.
Алена взе една лампа от коридора и влезе предпазливо вътре. Когато погледна към леглото на Роберта, дъхът й почти спря от изненада. Върху покривката от златист сатен беше просната кървавочервена рокля, точно каквато Роберта би облякла за предстоящия празник, за да прикове погледите на всички мъже върху себе си.
Алена потръпна. Сякаш мъртвата й братовчедка щеше да изскочи от някой тъмен ъгъл на стаята и да се изсмее на наивната „Лени“, че пак се е хванала на номерата й.