Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
За това тя нямаше отговор. Но по-добре беше да си ловецът, отколкото плячката, колкото и да загрубееше играта. Черната Аджа я беше научила на това.
Когато слязоха, гостилницата не беше пълна, но въпреки ранния час сред клиентите се мяркаха Бели плащове — повечето стари мъже с офицерски рангове. Несъмнено предпочитаха да се хранят от ханската кухня, вместо с онова, което им готвеха готвачите в гарнизона. Нинив би предпочела да се хранят в стаичката, но пък тя беше като кутийка. А и всичките тези мъже наблягаха на храната и не вдигаха очи към тях. Беше си съвсем безопасно. Кухненски миризми изпълваха въздуха: мъжете явно искаха телешко или овнешко дори за такава ранна закуска.
Щом кракът на Елейн стъпи на последното стъпало, госпожа Джарен се разшава да им предложи — по-скоро на „лейди Морелин“ — частна стая за хранене. Докато Нинив я погледне, Елейн взе че изтърси:
— Смятам да се нахраним тук. Рядко имам възможност да се храня в общо помещение и смятам, че ще ми бъде забавно. Изпратете някое момиче да ни донесе нещо разхладително. Ако денят отсега е толкова горещ, боя се, че ще изнемогна до следващата ни спирка.
Нинив постоянно се чудеше как това нахално поведение не ги изхвърляше буквално на улицата. До този момент тя беше срещала достатъчно благородници, за да знае, че почти всички се държат по този начин, но все пак… Това тя нямаше да го търпи нито минутка. Ханджийката обаче приклекна в тромав реверанс, усмихна се мазно и взе да си трие дланите, след което ги заведе до една свободна маса до прозорец, гледащ към улицата, и защъка да угоди на фасоните на Елейн. Навярно това беше нейният начин да си го върне на момичето. Тук двете бяха усамотени, доста далече от мъжете, заели вече други маси, но всеки преминаващ можеше да се загледа в тях.
Закуската им се оказа ароматни кифлички, печени в масло — покрити с бяла кърпа и все още топли — плюс жълти круши, синьо грозде, което изглеждаше малко съсухрено, и някакви червени плодове, които сервиращото им момиче нарече „ягоди“ — Нинив никога не беше виждала такива. Въпреки че според обясненията й растели като трева, на вкус съвсем не приличаха на трева, особено залети със сметана. Елейн твърдеше, че била чувала за тях, макар че тя за какво ли не беше чувала. С дъхавото вино с подправки, което уж било охладено в мазето — една глътка беше достатъчна, за да й подскаже, че въпросното мазе никак не е хладно — все пак се получаваше доста освежаваща закуска.
Най-близко седящият мъж се намираше на три маси от тяхната и беше облечен в тъмносиньо вълнено палто — процъфтяващ търговец, изглежда, но въпреки това двете запазиха мълчание. Щяха да имат предостатъчно време да говорят, когато отново тръгнеха на път, сигурни, че няма опасност от нечий остър слух. Нинив привърши храната си много преди Елейн. Както си губеше времето това момиче — и дори разряза крушата си на четири резенчета! — човек можеше да помисли, че разполагат с цял ден, да си седят на масата.
Изведнъж очите на Елейн се разшириха от изумление и късият нож издрънча върху масата — един мъж бе седнал до тях.
— Помислих си, че си ти, Елейн, но косата ти отначало ме излъга.
Беше Галад, завареният брат на Елейн. Нинив зяпна. „Зяпна“ беше най-подходящата дума. Снажен и гъвкав като стомана, тъмноок и тъмнокос, той беше най-чаровният мъж, когото беше виждала. „Чаровен“ бе слабо казано — беше направо великолепен. Тя неведнъж беше виждала как жените се тълпят около него, дори Айез Седай, и му се подхилкват като последни тъпачки. И като се сети за това, изтри глупавата усмивка от собственото си лице. Но нищо не можеше да направи с лудо запрепускалото си сърце, нито можеше да успокои дишането си. Нищо особено не изпитваше към него — просто беше красавец. „Освести се, жено!“
— Какво търсиш тук? — Остана доволна, че не прозвуча все едно че са я стиснали за гърлото. Не беше честно един мъж да е толкова хубав.
— И не само какво търсиш тук, ами защо си облечен така? — озъби му се свирепо Елейн.
Нинив примигна и едва сега забеляза, че младежът е навлякъл блестяща броня и бял плащ. Два златни пискюла под изгряващото слънце показваха офицерския му ранг. Усети как червенината обхваща бузите й. Зяпнала беше в лицето на един мъж като омагьосана и не беше забелязала облеклото му! Дощя й се вдън земята да потъне от срам.
Той се усмихна и на Нинив й се наложи да вдиша дълбоко.
— Тук съм с Чедата, извикани от север. А съм Чедо на Светлината, защото реших, че това е най-редното, което съм длъжен да направя. Елейн, когато вие двете и Егвийн изчезнахте, двамата с Гавин много бързо се уверихме, че не отслужвате наказание в някаква си ферма, каквото и да ни разправят. Нямаха никакво право да ви въвличат в заговорите си, Елейн. И трите.