Портата на Птолемей
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Портата на Птолемей». Краткое содержание книги:
Очите на Натаниел се присвиха.
— Отговорът ми идва на пръсти зад гърба ти. Убий го, Белазил! Смачкай го!
С извикването на тези думи, той посочи назад към стълбите. Наемникът приклекна, завъртя се обратно в готовност и видя стъпалата празни. Изруга тихо, завъртя се отново, като сега в ръката му имаше сребърен диск. Видя как Натаниел също се завъртя и се насочи през коридора към трезорите. Ръката се раздвижи; дискът изчезна…
Натаниел се опита да се завърти и да хукне само с едно движение. Изгуби равновесие, препъна се на плочките и падна…
Сребърният диск проблесна във въздуха, удари стената над падащата глава на Натаниел, рикошира в отсрещната стена на коридора и издрънча на пода.
Натаниел падна на ръце и колене; изправи се бързо на крака и, грабвайки диска, продължи да бяга. Хвърли един поглед зад себе си.
В далечината наемникът крачеше към коридора, лицето му бе смръщено от раздразнение. Не бързаше; около ботушите му висяха пулсиращи светлини и петънца. Първата му стъпка бе три пъти по-голяма от тази на обикновен човек; с втората вече беше точно зад гърба на Натаниел. Вдигна ножа. Натаниел изпищя и се хвърли на една страна…
От зидарията на коридора се появи сива сянка, безмълвна като дим. Един виещ се крайник се омота около кръста на наемника; една ръка се огъна около гърлото му. Главата на мъжа отскочи назад. Той вдигна ножа си и замахна. Сянката изстена, но го захвана още по-здраво. От нея се появи болнаво синьо сияние, което обгърна наемника; той кашляше и плюеше. Още сенки се появиха от стените и пода, увиха се около ботушите и панталона, сграбчиха плющящото наметало. Наемникът режеше наляво и надясно. Тропна с пета и бързоходните ботуши потеглиха. Само с една стъпка той се озова далеч навътре по коридора, спирайки при едно разклонение. Но синьото сияние висеше около главата му, сенките се бяха лепнали за него като пиявици, а и други прииждаха бързо от камъните.
Натаниел се облегна на стената за опора. Ботушите, разбира се: аурата им беше задействала капана в момента, в който наемникът влезе в коридора. Сенките веднага се нахвърлиха върху собственика им. Проблемът беше, че това бе магическо нападение, а както той знаеше от горчивия си опит, устойчивостта на наемника към магия бе огромна.
Но тяхната намеса му даде отсрочка. Трезорът със съкровищата се намираше някъде отпред, отвъд мястото, където наемникът се биеше и отбраняваше. Нямаше друг начин. Стиснал внимателно сребърния диск (ръбовете му бяха много остри), Натаниел се прокрадна по коридора, покрай множество врати и завои, все по-близо и по-близо до разклонението.
Сега вече толкова много сенки се бяха нахвърлили върху врага му, че Натаниел едва успяваше да го различи. Беше скрит в купчина гърчещи се тела. Тежестта им го бе принудила да падне на колене. От време на време виждаше само лицето му, мораво под брадата, както и задушаващото синьо сияние. Изглеждаше полузадушен, но ножът му все още проблясваше около него. По пода, като дървени стърготини, падаха лентички топяща се същност.
Ножът, и той е от сребро, помисли си Натаниел. Не могат да му противостоят. Рано или късно ще се освободи.
Този неприятен факт го подтикна да продължи. Стигна до разклонението. Вдигнал диска и опрян в стената, той заобиколи, като през цялото време наблюдаваше биещите се. Докато минаваше, една от сенките падна, прерязана на две с един-единствен замах. Натаниел не се бави повече, нямаше много време.
Надолу по коридора, право под земята. Там, в края: стоманената врата с металната решетка — входът към трезора със съкровищата.
Натаниел изтича до него. Погледна назад към мястото, откъдето бе дошъл. Далечно боричкане, пъшкане, неземни стонове. Забрави наемника сега. Какво трябваше да направи?
Огледа внимателно вратата. Беше напълно обикновена: резето с решетката за гледане, проста дръжка, никакви други следи или изпъкналости. Можеше ли да има капан? Възможно беше. Освен това пазачът беше споменал нещо. Съкровищата вътре се охраняваха от чума, това го знаеше, но как се задействаше? Може би дори просто отварянето на вратата щеше да я раздвижи…
Ръката на Натаниел спря на дръжката. Дали?
Погледна назад през рамо. Не, не можеше да се откаже, трябваше да вземе Жезъла. Иначе щеше да умре. Стисна дръжката, завъртя и дръпна…