Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
Изведнъж усетих, че съм адски нервен.
— Мистър Романо прави принос за фонда в брой? — попитах аз.
— Той има много разнообразни интереси — особено в своя строителен и транспортен бизнес — и повечето плащания там стават в брой.
— Не е ли незаконно да пренасям пари в брой от американска територия до офшорна банка?
Лукава усмивка от страна на Джери.
— Само ако те хванат. Според федералния закон, ако изнасяш от страната повече от десет бона, трябва да попълниш митническа декларация и да декларираш сумата. Но, съвсем честно, това проваля идеята за изнасяне на парите в офшорна банка — защото щом попълниш тази митническа декларация, започват да те водят на отчет. И преди да успееш да изречеш ревизия, IRS ти чукат на вратата.
— Но ако митничарят ме спре? Как ще обясня куфарче, пълно с пари?
— Нед, тъй като не приличаш на наемен убиец от картела Кали, вероятността да те спрат, преди да се качиш на самолета е хиляда към едно. Защото те търсят големи риби. И защото това са само пари.
— Имаш ли нещо против да проверя куфара, за да се уверя, че там няма нищо незаконно или контрабандно…
Той ме прекъсна.
— Нед, щом казвам, че са само пари, значи са само пари. Разбираш ли?
— Да, разбирам те.
— Както и да е, просто за да се успокоиш, ще накарам хората на Романо да скрият добре парите в куфара.
— Чудесно — избъбрих сломено.
Той ме изгледа свирепо.
— Ще изпълниш тази задача, нали?
Тонът му казваше всичко. Това е заповед. А ти изпълняваш заповеди или си носиш последствията. Затаих дъх.
— Ще направя всичко, за което ме помолиш — изрекох тихо.
— Ето това исках да чуя — усмихна се той. — Днес по-късно ще накарам някого да ти остави билетите в офиса.
Когато тръгна към вратата, той се обърна към мен и каза:
— Алън, ти постъпи умно. А аз харесвам умниците.
Трийсет минути по-късно го последвах към центъра. Беше гореща сутрин, необичайна за сезона — загатване за предстоящите летни горещини. Излизайки на улицата, аз сякаш се хвърлих в басейн с врял кленов сироп. Но бях безразличен към жестоката влага, към безмилостното слънце, към врявата на пневматичните чукове, разкопаващи улицата край спирката на Кенъл стрийт. Носех се в свое собствено пространство, затворено за всичко около мен. И защо да забелязвам живота, когато вече си нямах свой собствен живот?
Когато стигнах в офиса, аз се отпуснах на стола си и вдигнах крака върху бюрото, изритвайки рекламните брошури на „Екскалибър“. Те се пръснаха по пода. Не виждах причина да ги събирам. Вместо това заковах поглед в лъскавите им корици. Те изглеждаха толкова официални. Толкова професионални. Толкова обещаващи. Но бяха причината за смъртта на човек и заради тях аз бях превърнат в слуга. Те бяха входът към лъскавия капан, заложен за мен. Сега разбирах защо Джери ме е натикал в такъв малък офис. Даваше ми възможност да опитам вкуса на своето бъдеще като затворник.
Около обяд някой почука на вратата. Все още отпуснат в стола, аз извих глава и извиках:
— Да?
— Как си, партньоре.
Вцепених се и осъзнах, че гледам към тъмен, едър тип, облечен в прекалено голям черен костюм.
— Вие сигурно сте Нед Алън, нали?
В гласа му се усещаше далечен южняшки оттенък. И въпреки че последния път го видях с бейзболна шапка и тъмни очила, веднага разбрах, че предишната ни среща се състоя снощи на паркинга на Хайт Риджънси, когато той опря пистолет в главата ми.
Това беше Главорез Номер Едно.
— Да не си глътна езика? — осведоми ме загрижено той.
— Да, ъъъ, аз съм Нед Алън. А ти кой си?
— Аз съм От Горе, ето кой съм. Нося ти нещо.
Подаде ми дебел плик.
— Ето ти самолетния билет за утре. Имаш запазено място за полета на Американ от Ла Гуардия в седем и десет, приземяваш се в Маями в десет и петнайсет и хващаш такси до хотел Делано. Срещаш се с мистър Бърт Чейзън в бара на хотела — опитай една от техните пини колади, между другото… те са убийци — а после хващаш такси до международното летище в Маями интернешънъл за полета на Американ ийгъл до Насау в един и петдесет. Кацаш в Насау в два и четиридесет и пет, вземаш такси директно до Бахамската търговска банка. Мениджърът, Оливър Макгуайър, те очаква, имаш билет обратно до Маями в пет и четиридесет и пет, сменяш самолетите и скачаш на полета на Американ към Ню Йорк в седем и двайсет и пет. Запомни ли всичко?