Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Гладни са — каза той на сержант Харпър.
— Да ги изловим ли, капитане?
— Не. Бих искал, но трябва да подкрепим Грейлок.
— Да, сър.
Продължиха в галоп, като оставяха конете да отдъхнат само когато се наложеше, защото Ерик беше решен на всяка цена да стигне до Грейлок привечер. Знаеше, че част от конете ще окуцеят при такава бясна езда, но знаеше също така, че за да се изпълнят плановете за защитата на Кралството, не могат да позволят на врага бързо да съкруши първите позиции на съпротивата.
Крондор щеше да падне и му оставаха само още два-три дни. Ерик прецени, че Изумрудената кралица и нейните магьосници отчаяно държат да слязат на брега. Това означаваше, че запасите им са оскъдни. Използването на магия, за да се взривят укрепленията във външния залив, го беше стъписало. Единственият път, когато пантатийците на Изумрудената кралица бяха прибягвали до магия, бе онзи мост от светлина над река Ведра и Пъг го беше унищожил, причинявайки смъртта на хиляди. Ерик беше изслушал с неверие донесението на един от пратениците на Уилям, но огньовете по кейовете доказваха, че врагът е в Крондор.
Зачуди се как ли е Ру. Дали се беше добрал жив и здрав в имението си?
Ру седеше тежко на стола, стиснал в ръка халба студена вода, току-що извадена от герана.
— Благодаря ти, Хелън — каза той.
Хелън Джейкъби и децата чакаха в преддверието на имението. Ру току-що беше пристигнал след изнурителната нощна езда, в която трябваше да отбягва нападателите, да се бие и в същото време да пази фургоните си да не се пръснат. Беше пристигнал в имението предния ден и след като се увери, че всичко е наред, се върна, за да помогне на Луис да докара фургоните. Честотата, с която се натъкваше на вражески войници на цял ден езда от града, му казваше достатъчно неща, които не му се искаше да знае за битката в Крондор. Лично беше видял опустошаването на един град от Изумрудената кралица и не изпитваше никаква охота да види това повторно.
Преди два дни напред бяха изпратени три допълнителни фургона и сега слугите усилено ги товареха с домашни вещи за пътя на изток. Предвид скоростта на вражеското настъпление Ру смяташе да им заповяда да потеглят още призори. Вече бе решил целият керван да тръгне право за Даркмоор, вместо да отбива в Рейвънсбърг. Щеше да спре само колкото да предложи на майката на Ерик и Натан, и може би на Мило, Розалин и семейството й, да тръгнат с тях. Това поне го дължеше на Ерик. Но нямаше да се задържа. Врагът настъпваше твърде бързо, а Крондор не беше успял да го задържи, както се надяваха.
Още един ден, помисли той и отпи дълбоко от студената вода. Ако нашествениците се бяха забавили само още един ден, нямаше да има никакви грижи. Знаеше също така, че тази вечер трябва да отиде до имението на Истърбрук и да настоява Силвия и баща й веднага да го напуснат. Те едва ли знаеха, че врагът е толкова близо. Щеше да им осигури подслон в хановете си в Даркмоор и Малаково средище, без да събуди подозрителността на Карли — в края на краищата половината население на Крондор беше хванало пътя на изток.
Изпи водата, остави халбата и попита:
— Къде е Карли?
— Горе, с Дънкан.
Ру се усмихна.
— Тъкмо се чудех къде ли е пък той. — Стана. — Я да ги видя какво правят.
Хелън изглеждаше угрижена.
— Каза, че щял да й помогне да премести някакви неща.
Ру я погледна.
— Все още имаме достатъчно време да се махнем оттук. Не се тревожи.
Тя се усмихна и каза:
— Ще се опитам.
Ру се качи горе и ги намери в спалнята. Дънкан тъкмо вдигаше една тежка ракла, пълна с най-отбраните дрехи на Карли.
— Търся те от два дни! — сопна се Ру на братовчед си.
Дънкан се усмихна.
— Много се объркаха работите в Крондор. Ходих да те търся в кафенето на Барет, но те нямаше. Докато стигна до кабинета ти, Луис ми каза, че си се върнал в кафенето на Барет, после хайде пак до кафенето, тебе пак те нямаше, и хайде — пак до кабинета.
— Когато най-после стигнах, фургоните бяха тръгнали — продължи Дънкан. — Видях бъркотията при северната порта, затова хукнах към южната и тръгнах оттам. Реших, че ще ти трябва сигурен меч тук, да ти пази семейството. — Ухили се и понесе раклата покрай Ру и после надолу по стълбите.
— Вярваш ли му? — попита Карли.
— Не — отвърна Ру.
— Сигурно е бил с някоя курва, когато е почнала паниката, и е дошъл направо тук. Но поне е прав, че имам нужда от закрила.
Тя прегърна съпруга си.
— Страх ме е, Ру.
Той я потупа по рамото.
— Спокойно. Ще се оправим.
— Крондор е единственият дом, който съм имала.
— Ще се върнем, щом всичко това свърши. Натрупах едно богатство, ще натрупам и друго. Ще се възстановим. Но първо трябва да се погрижим децата да са някъде на сигурно.