Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
— Исках да бъдеш там, но те нямаше — каза той. — Никой не желаеше да ми каже кога ще се върнеш пак у дома. Мислех си, че това по някаква причина е тайна. Най-накрая разбрах, че никой не иска да ми каже, защото никой не знае. Затова спрях да питам. След още известно време престана и да ме е грижа. Когато си идваше у дома, ми беше по-лесно да те мразя, така че като отново си отидеш — а това винаги ставаше, — да няма голямо значение за мен.
— Ти не знаеше ли за майка и Тренъроу?
— Доста дълго време.
— Как разбра?
Питър запали цигарата.
— На Деня на родителите в училище. Дойдоха и двамата. Тогава едни момчета ми казаха: „Оня Тренъроу шиба майка ти, Пийт. Да не би да си толкова гламав, че да не го знаеш?“ — Той сви рамене. — Престорих се, че не ми пука. Престорих се, че знам. Все си мислех, че ще се оженят. Но те никога не го направиха.
— Аз се погрижих за това. Исках да страдат.
— Ти нямаше влияние над това.
— Имах. И имам. Знаех на кого е предана майка. Използвах това, за да й причинявам болка.
Питър не поиска повече обяснения. Той остави цигарата си в пепелника и се загледа в тънката струйка дим, която се издигаше нагоре. Томас подбра внимателно следващите си думи, като напипваше пътя си в област, която трябваше да му е отдавна позната, но му бе чужда:
— Може би ще успеем да се справим заедно с това. Не да се опитваме да се връщаме назад, разбира се. Невъзможно е. Но да се опитаме да продължим напред.
— Нещо като компенсация от твоя страна? — Питър поклати глава: — Не е нужно да ми компенсираш каквото и да било, Томи. О, знам, смяташ, че трябва. Но аз сам избрах пътя си. Не си отговорен за мен. — След това, сякаш решил, че последното изречение е прозвучало раздразнително, добави: — Наистина.
— Това няма нищо общо с отговорността. Искам да ти помогна. Ти си мой брат. Аз те обичам.
Произнесено толкова простичко, като установяване на някакъв факт, това подейства като удар на брат му. Питър се сви. Устните му се разтрепериха. Той закри очи.
— Съжалявам — рече накрая и след това прибави само: — Томи.
Линли не каза нищо повече, докато брат му не свали ръката си. Беше сам с Питър в стаята за разпити само поради съчувствието на инспектор Макфърсън. Когато Томас помоли за тези няколко минути, партньорката на Макфърсън, сержант Хавърс, възрази доста гласовито. Започна да цитира правилници и процедури, съдебни разпореждания и гражданския закон, но Макфърсън я накара да млъкне с простичкото:
— Знам закона, малката. Хайде да ми се довериш тоя път.
След това я изпрати да седи на телефона и да чака резултатите от токсикологичния резултат на праха, който бяха намерили в стаята на Питър; После самият Макфърсън си тръгна с тежки стъпки, като остави на вратата на стаята за разпити и му каза; през рамо:
— Двайсет минути, Томи.
Затова, независимо какво трябваше да се каже за годините страдание, което си бяха причинили с Питър, имаше прекалено малко време за събиране на информация и абсолютно никакво за възстановяване на, връзката, която бяха разрушили. Това трябваше да почака.
— Трябва да те попитам за Мик Камбри — рече Томас. — И за Джъстин Брук.
— Мислиш, че аз съм ги убил.
— Няма значение какво мисля. Единствено има значение какво мислят в Пензънския криминален отдел. Питър, трябва да знаеш, че не мога да позволя на Джон Пенелин да поеме вината за смъртта на Мик.
Питър сключи вежди.
— Джон е арестуван?
— В събота вечерта. Значи си напуснал Хауенстоу, преди да дойдат да го приберат?
— Тръгнахме веднага след вечеря. Не знаех. — Той докосна с пръст сандвича пред себе си и го побутна с отвращение.
— Трябва да знам истината — рече Томас. — Това е единственото, което може да помогне на когото и да било. И единственият начин да бъде освободен Джон — тъй като той очевидно няма намерение да направи каквото и да е, за да си помогне — е да се каже на полицията какво всъщност се е случило в петък вечерта. Питър, ти среща ли се с Мик Камбри, след като Джон отиде в Еъл Котидж?
— Ще ме арестуват измънка той. — Ще ме дадат под съд.
— Няма за какво да се страхуваш, ако си невинен. Ако постъпиш както трябва. Ако кажеш истината. Питър, беше ли там? Или Брук ни е излъгал?
Спасението бе на една ръка разстояние от Питър. Едно просто отричане щеше да свърши работа. Обвинение, че Брук е излъгал. Дори изфабрикувана причина защо може да е излъгал, защото човекът беше мъртъв и не можеше да я опровергае. Това бяха възможностите за отговор. Както и решението да помогне на един човек, който през целия живот на Питър бе представлявал част от семейството му.