Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
— И все пак не разбирам няколко неща в поведението ѝ.
— Аз лично разбирам едва малка част от поведението на пациентите си. Явно ти си по-кадърен психолог от мен.
— Излиза, че Катрине Брат е убила двете жени от Берген и Герт Рафто само на деветнайсет години. Как тогава е преминала успешно психологическите тестове преди приема в Полицейската академия? Как е работила толкова години, без никой да забележи лудостта ѝ?
— Добър въпрос. Може да е коктейл.
— Коктейл ли?
— Човек, чиято психоза е смесица от различни ментални болести. Страда от шизофрения и чува гласове, но притежава достатъчно устойчивост да прикрива заболяването си от околните. Към шизофренията прибавяме и ананкастно личностно разстройство, гарнирано с щипка параноидност, и се получава изопачено възприемане на действителността и неспособност да се преценява конкретната ситуация и кое действие би било адекватно. Околните възприемат поведението ѝ като дистанцираност. Жестокостта и гневът, за които говорят описаните от теб убийства, показват и симптоми на гранично личностно разстройство, като същевременно обаче болният умее да контролира яростта си.
— Мм. Тоест не можеш да прецениш от какво точно страда тя?
Ауне се разсмя. Смехът му премина в кашлица.
— Съжалявам, Хари — изхриптя той. — Повечето хора с психични заболявания не се поддават на точна характеристика. Ние, психолозите, сме си създали няколко клетки, но болните не искат да влизат в тях. Държат се като неблагодарни, безсрамни магарета на лед. Отказват да се вместят в категориите ни въпреки многобройните изследвания, които сме им посветили!
— Има и още нещо. Когато намерихме трупа на Рафто, тя показа явни признаци на шок. Не се преструваше. Насочих фенер в лицето ѝ, а зениците ѝ бяха разширени и черни.
— Виж ти! Колко интересно! — Ауне се оживи и се надигна още малко. — Защо си насочил фенер в лицето ѝ? Да не си я подозирал още тогава?
Хари не отговори.
— Може и да си прав. Не е изключено да е изтласкала спомена за убийствата дълбоко в подсъзнанието си. Нали каза, че допринесла много за разследването и не го саботирала. Вероятно е подозирала самата себе си и е искала да откриете извършителя не по-малко от всички останали. Какво ти говори понятието сомнамбулизъм или ходене насън?
— Знам, че има хора, които се разхождат, говорят, ядат, обличат се и дори излизат и шофират насън.
— Точно така. Диригентът Хари Розентал дирижирал и уточнявал партиите на инструментите в цели симфонии по време на сън. Историята познава поне пет случая на убийци, оправдани в съда, защото заседателите преценяват, че извършителят на престъплението страда от парасомния, тоест от сънно разстройство. Преди няколко години, спомням си, прочетох за следния случай: мъж от Канада станал, качил се в колата си, изминал десет мили, паркирал, слязъл, убил тъща си, с която иначе се разбирал прекрасно, едва не удушил тъста си, върнал се с колата у дома си и пак си легнал. Съдът го обяви за невинен.
— И според теб Катрине може да е извършила убийствата насън? Защото страда от парасомния?
— Дали това е диагноза, още се спори. Представи си обаче човек, който от време на време изпада в съноподобно състояние и после не помни какво е направил. Случилото се остава в съзнанието му под формата на неясен, фрагментарен спомен като след сън.
— Мм.
— Може в хода на разследването тази Катрине Брат да е започнала да си припомня какво е извършила.
— И е разбрала, че за да се измъкне, ѝ трябва изкупителна жертва.
— Възможно е. — Столе Ауне сгърчи лице в гримаса. — В наши дни почти всичко, свързано с човешката психика, е възможно. Но за жалост няма видими белези, по които да преценим от каква болест точно страда конкретният пациент. Съдим единствено по симптомите.
— Като при плесенните гъби.
— Моля?
— Какво е в състояние да причини толкова тежка психоза като нейната?
— Всичко! — въздъхна Ауне. — Нищо! Генетична предразположеност, семейна среда.
— Алкохолизиран, склонен към насилие баща?
— Да! С него имаш деветдесет процента от причините. Прибави майка с психично заболяване плюс няколко травматични преживявания през детските години и ето ти достатъчно предпоставки.
— Според теб възможно ли е дъщерята да посегне на баща си, след като израсне и стане физически по-силна от него?
— Разбира се. Спомням си за един случай… — Столе Ауне млъкна и прикова поглед в Хари. После се наведе напред и прошепна с пламъче в очите: — Да не би да ми казваш, че…?