Пътят на Патриарха
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-428-4
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на Патриарха». Краткое содержание книги:
Мрачният елф Джарлаксъл обаче не иска да се върне в Мензоберанзан, затова се опитва да съгради собствено кралство заедно с Ентрери в земите на Кървав Камък. Крал Гарет отмъщава на Джарлаксъл и Ентрери за това своеволие, като ги изпраща на заточение в родното място на Артемис — Мемнон.
Мемнон е обвит в тайни от детството на Ентрери — наемникът отваря душата си за отдавна погребани емоции — бори се със спомени от травматичното си детство, пробудени от магическата флейта на Идалия.
— Тогава защо ми казваш?
— Те не представляват опасност за крал Гарет — отвърна Джарлаксъл. — А сега знам докъде се простира лоялността ти. Наистина, Кимуриел ще принуди Кнеликт да се държи възпитано, така че вземи под внимание усилията на Бреган Д’аерте за обуздаване на Цитаделата на убийците. И възможност за двете със сестра ви. Предмети, които считаме за обикновени и евтини в Мензоберанзан, без съмнение ще ви заинтересуват сериозно за колекциите ви и ще струват прилична сума на Повърхността. По същия начин можете да спазарите стоки, които не са особено ценени тук, но ще накарат очите на матроните в градовете на мрачните елфи да засияят.
— Значи Бреган Д’аерте е с търговска ориентация?
— Първо, преди всичко и когато имаме избор.
Илнезара кимна бавно, макар изражението й все още да бе изпълнено със съмнение.
— Ще ги наблюдаваме внимателно.
— Никога няма да ги видите — отвърна Джарлаксъл, изправи се и събра дрехите си. — Кимуриел не е умел в маниерите на учтивото общуване. Това винаги е била моята роля, но, естествено, вашият крал Гарет не е достатъчно широко скроен, за да оцени компанията ми.
Сега, ако ме извините, скъпа лейди, денят вече напредва и аз трябва да разговарям със съдружника си — завърши с поклон и нахлузи ризата си.
— Изненада те с молбата си — каза Илнезара, докато Джарлаксъл се канеше да се отдалечи.
Мрачният елф се спря и погледна назад.
— Или просто не си свикнал той да води? — подкачи го Илнезара.
Джарлаксъл се ухили, сви рамене и се отдалечи.
Забеляза Ентрери, който дремеше край същата скала, прикрит от изгряващото слънце, със западните води, ширнали се пред него.
Мрачният елф се огледа наоколо и бързо глътна едната от отварите, които му бе дал Кимуриел. Изчака за момент магията да подейства, после съсредоточи вниманието си върху Ентрери, обмисляйки въпросите, които може да зададе, за да пришпори мислите на мъжа.
Джарлаксъл примигна изненадано, защото мислите на Ентрери започнаха натрапчиво да изкристализират в ума му. Отварите улесняваха четенето на мисли и когато образите на голямо пристанище започнаха да прелитат през ума му, Джарлаксъл осъзна, че Ентрери вече беше там, в Мемнон, родният му град.
Образите бяха толкова ясни, че Джарлаксъл почти можеше да помирише соления въздух и да чуе морските птици. Сънят на Ентрери — „дали беше сън, или спомен“, зачуди се мрачният елф — му показа обикновена жена, която някога може и да е била привлекателна, макар мръсотията, прахолякът и тежкият живот да бяха сложили отпечатъка си. Малкото й останали зъби бяха изкривени и жълти, а очите й, може би блестящо черни преди, показваха апатията на отчаянието. Това бяха празните и уморени очи на човек, който дълго време е страдал в бедност. Светът беше пречупил тази някога хубава жена.
Джарлаксъл почувства нежността, която се излъчваше от Ентрери, докато все още бе потънал в съня си.
После каруца, свещеник, писъците на малко момче…
Джарлаксъл отстъпи крачка назад, когато у Ентрери се надигна вълна от ярост и почти го погълна. Такъв гняв! Страстен, животински гняв!
Отново видя жената, изчезваща в прахоляка, и почувства, че е в каруцата, която се отдалечаваше от нея.
Нежността беше изчезнала, заменена от чувство на предателство, което изпълни Джарлаксъл с безпокойство.
Не след дълго мрачният елф се измъкна от него потресен. Остана втренчен в Ентрери и знаеше, че онова, което бе видял, когато се бе промъкнал в сънищата на убиеца, наистина бяха спомени.
— Майка ти — прошепна под носа си мрачният елф, като си припомни образа на чернокосата, черноока жена.
Мрачният елф изсумтя на иронията. Може би родството, което чувстваше с Ентрери, се отнасяше до сходни преживявания повече, отколкото бе осъзнавал.
Глава 21
Никога по лесния начин
Ентрери се взираше към групичка палми, които се издигаха от хълмистите пясъчни дюни на запад. Кимна, когато се досети къде се намират, защото познаваше доста добре планините на юг от мястото, където се намираха в момента.
Вълнистият бял пясък не покриваше много от този район на север от раздела, въпреки че на юг от планините, по-близо до Калимпорт, пустинята се простираше в продължение на мили. Тук земята беше почти толкова безплодна, имаше повече скалисти плата и отдавна пресушени речни долини, но една отсечка беше изключение. Намираха се на търговския маршрут и тъй като непроходимите планини се простираха на югоизток, Ентрери разбра, че са на не повече от няколко дни от Мемнон. Погледна назад към сестрите драконки, които се канеха да си тръгват, и когато Тазмикела срещна погледа му, й показа най-близкото до благодарност изражение, което някога бе приемал.