Пътят на Патриарха
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-428-4
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на Патриарха». Краткое содержание книги:
Мрачният елф Джарлаксъл обаче не иска да се върне в Мензоберанзан, затова се опитва да съгради собствено кралство заедно с Ентрери в земите на Кървав Камък. Крал Гарет отмъщава на Джарлаксъл и Ентрери за това своеволие, като ги изпраща на заточение в родното място на Артемис — Мемнон.
Мемнон е обвит в тайни от детството на Ентрери — наемникът отваря душата си за отдавна погребани емоции — бори се със спомени от травматичното си детство, пробудени от магическата флейта на Идалия.
— Не, не мисля, че трябва — отвърна Илнезара и тембърът и силата на гласа й се промениха рязко, прекъсвайки Джарлаксъл и принуждавайки Атрогейт да зяпне.
— Не ме вълнува какво ще каже, още по-малко дали ще побегне! — изрева Илнезара и канарите потрепериха от силата на гласа й.
Челюстта й се удължи, сякаш самата сила на думите я изтегли напред. От златната й коса изникнаха два рога с цвят на мед и се удължиха напред. Когато се обърна наполовина, на земята тупна тежка опашка и започна да расте, докато торсът й се издължи и изви и костите се наместиха по местата си.
— Смяташе, че ще пътуваме с фургон — подкачи милостиво безмълвното джудже Ентрери. — А вместо това ще яздим… — той направи пауза и размаха ръка, за да подкани поетичното джудже. — Да, да, както и очаквах — отбеляза Ентрери, когато не последва отговор.
— Ъх-ъх — изрече Атрогейт, размаха ръце пред себе си и започна да отстъпва.
Незабелязан от никого, Джарлаксъл измъкна тънък жезъл и го насочи към Ентрери, след това към Атрогейт и накрая към себе си, като всеки път произнасяше заклинателната дума, за да активира магията му.
— Ах, да се носиш към облаците! — каза Джарлаксъл и заобиколи Илнезара. — Мога ли да ви яхна, уважаема лейди? — попита игриво и Илнезара, чиято трансформация продължаваше и тялото й се удължаваше, изрева в отговор.
Джарлаксъл се покатери по люспестия й гръб и я възседна точно преди две огромни криле да изникнат иззад раменете й и да се разпънат в цялата си дължина.
— Дракон — измърмори Атрогейт.
— Изпусна репликата, съжалявам — каза му Ентрери с тъжен глас, макар да се наслаждаваше на гледката на объркания Атрогейт.
— Дракон — изломоти Атрогейт. — Това е дракон. Тя е червей… дракон… дракон.
— Може ли да изям джуджето? — обърна се към Джарлаксъл Илнезара веднага щом трансформацията й приключи. Стоеше на четири крака, могъщ меден дракон. — Ще ми трябва подхранване за пътуването.
Джарлаксъл се наведе напред и прошепна в ухото й. Змиевидният й врат се изви и стрелна главата й към Атрогейт, който пребледня и почти припадна. Илнезара го удари със струя от дъха си, магическа вихрушка от „тежък“ въздух. Внезапно изглеждаше сякаш Атрогейт се движи много по-бавно и той се обърна сякаш тичаше през дълбока кал.
Но Илнезара нямаше подобни ограничения, вдигна се на задни крака и скочи напред. С едно плясване на крилете се издигна заедно с ездача си мрачен елф над земята. Стрелнаха се покрай Ентрери, когото събориха, и Тазмикела, която изглежда се наслаждаваше на внезапния повей на вятъра.
Атрогейт се хвърли настрани — или тъкмо понечваше да го направи, — когато Илнезара прелетя над него и ноктите й го сграбчиха здраво и го повлякоха. За едно примигване на окото ужасеното джудже се озова на петдесет стъпки над земята и се издигаше все по-бързо.
— Ще ми липсваш, Артемис Ентрери — изрече Тазмикела, когато двамата останаха сами на полето. — Привързах се към теб, макар така и да не започнах да ти вярвам — усмихна се леко, докато лицето й започна да се извива и размива. — Може пък да има нещо в този елемент на опасност, който сестра ми толкова харесва.
Ентрери искаше да й припомни, че тя е дракон, но му хрумна, че да обижда подобно създание може и да не е най-умното нещо. Когато Тазмикела се преобрази изцяло, той я заобиколи и се покатери на гърба й с идеята да изимитира Джарлаксъл, а не Атрогейт.
След няколко мига бяха във въздуха, вятърът плющеше около тях, а земята изчезна в шеметна мъглявина. Ентрери и Атрогейт не знаеха, но жезълът на Джарлаксъл ги бе спасил от убийствения мраз на зимния вятър. Докато драконите се издигаха все по-високо в студеното небе, триото по-нисши създания биха замръзнали до смърт, ако не беше защитното заклинание.
Артемис Ентрери не забеляза нищо от това. Наметалото му се вееше зад него, а светът отдолу се движеше с главозамайваща скорост. След не много дълъг полет вече можеше да види северния бряг на Лунното море.
Драконите продължаваха да се издигат на височина, така че наблюдателите от земята да ги сметнат за птици. Не след дълго, за изненада на Ентрери, излязоха над морето и сестрите завиха надясно и се насочиха на запад-югозапад. Летяха през нощта и кацнаха на малък остров точно преди пукването на зората.
Ентрери се спусна от гърба на Тазмикела.