Пътят на Патриарха
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-428-4
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на Патриарха». Краткое содержание книги:
Мрачният елф Джарлаксъл обаче не иска да се върне в Мензоберанзан, затова се опитва да съгради собствено кралство заедно с Ентрери в земите на Кървав Камък. Крал Гарет отмъщава на Джарлаксъл и Ентрери за това своеволие, като ги изпраща на заточение в родното място на Артемис — Мемнон.
Мемнон е обвит в тайни от детството на Ентрери — наемникът отваря душата си за отдавна погребани емоции — бори се със спомени от травматичното си детство, пробудени от магическата флейта на Идалия.
— Майка му, детството му… това са въпросите, които ще отворят съзнанието на Ентрери за теб — изрече псионистът, докато прибираше празното ковчеже и протегна изпод гънките на робите си другата си ръка, в която бе флейтата на Идалия.
— Остатъчните спомени във флейтата са ти показали това? — попита Джарлаксъл.
— Накара ме да я проуча и аз направих точно това.
Поиска ми отварите и те са твои.
Джарлаксъл се усмихна широко и взе флейтата.
— А сега си тръгваме, Джарлаксъл — изрече Кимуриел. — Няма да отговарям на призивите ти до следващата ни уговорена среща — След доста време.
— Така и трябва. Изморих се от този ослепяващ свят на Повърхността и не отделих достатъчно енергия на нуждите на Бреган Д’аерте в Мензоберанзан. Той е град на хаоса и постоянната промяна и бившият ми господар ме научи добре, че Бреган Д’аерте трябва да се променят с него или дори преди него.
— Чувал съм, че бившият ти господар е бил брилянтен.
— Често го твърди.
Джарлаксъл рядко се бе смял толкова в компанията на суховатия псионист.
— Сигурен съм, че ще заваря отряда в добро състояние, когато се завърна в Мензоберанзан — каза той.
— Разбира се. А кога ще се случи това?
Джарлаксъл погледна обратно към Ентрери, който стоеше с Атрогейт пред Илнезара и Тазмикела.
— Може би след един човешки живот.
— Или остатъка на този.
— Или това. Но спомни си, че той се сля със сянката.
Може да е по-дълъг, отколкото смяташ — погледна към Кимуриел и му намигна. — Но наистина ще се върна.
— Не вземай джуджето със себе си.
Джарлаксъл избухна отново в смях и изражението на Кимуриел стана още по-сухо. Джарлаксъл му се струваше почти замаян, а тази гледка не му харесваше.
— Ех, Кимуриел, липсва ти въображение! — заяви театрално Джарлаксъл. — Нима не виждаш, че Атрогейт ще е чудесен подарък за сестра ми — която и от тях да властва над Дома Баенре, когато се завърна.
Кимуриел въобще не се усмихна, което само подсили смеха на Джарлаксъл.
— Е, не си падам много по магическото телепортиране — мърмореше Атрогейт, когато Джарлаксъл се присъедини към четиримата при падналите камъни на малкото поле.
Джуджето издуха непокорен кичур черна коса от устата си и скръсти ръце пред гърдите си. За допълнителен ефект тропна с крак, което накара топките на боздуганите му да заподскачат на веригите си, както бяха провесени кръстосани на гърба му.
— Познавах нявгаш полуръст, сдружил се с магьосник могъщ. Кльощава дърта скица, с нужда от патерица. Очите му стари, уви, не бяха веч тъй добри, прицели се ниско и щрак, телепортира ги право в здрав камънак! Буахаха!
Атрогейт спря буйния си смях почти веднага, отново скръсти ръце пред гърдите си и погледна намръщено Джарлаксъл.
— Имам предвид вътре в камънака.
Мрачният елф погледна към Ентрери, който просто стоеше там, клатеше глава и не демонстрираше никакъв интерес да разкрие пред джуджето естеството на бъдещото им пътуване. Обърна се към сестрите драконки, които изглеждаха доста развеселени от ставащото.
— Мислиш, че са дошли да ни телепортират? — попита Джарлаксъл. — Забравяш полета си през общото помещение на кръчмата.
— Не забравям нищо — отвърна джуджето. — Магьоснически номера… ба! Няма да ни мятат през проклетото море, я. Макар че това ще си е бая приземяване!
— Магьосник? — попита разсеяният Ентрери, защото той не бе станал свидетел на летящото джудже. — Смяташ, че те мислят да ни телепортират?
— Е, няма да ме вдигнат сега, с тез кльощави ръце и колена! Буахаха!
— Може вместо това да те вържат за оназ’ върба — отвърна в рима Ентрери и привлече учудените погледи на останалите. — Да я превият до земя и пуснат веднага. Ще литнеш високо в тези небеса, и щом се върнеш кат’ стрела, надяваме се да срещнеш ти смъртта.
Устните на Атрогейт се движеха, докато смилаше думите, а Ентрери бе сбърчил вежди, защото въобще не се шегуваше и мъдро премести ръката си близо до дръжката на меча, сякаш очакваше джуджето да го нападне.
Но Атрогейт избухна в смях вместо да предприеме действие.
— Буахаха! Хей, това ще си го присвоя!
— Подходяща награда — каза Илнезара. — Можем ли да приключваме с това? Имам магазин, с който трябва да се занимавам на сутринта.
— Разбира се, милейди — отвърна Джарлаксъл с един от характерните си поклони с размахана шапка. — Но трябва да подготвим невежия си приятел…