Пътят на Патриарха
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-428-4
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на Патриарха». Краткое содержание книги:
Мрачният елф Джарлаксъл обаче не иска да се върне в Мензоберанзан, затова се опитва да съгради собствено кралство заедно с Ентрери в земите на Кървав Камък. Крал Гарет отмъщава на Джарлаксъл и Ентрери за това своеволие, като ги изпраща на заточение в родното място на Артемис — Мемнон.
Мемнон е обвит в тайни от детството на Ентрери — наемникът отваря душата си за отдавна погребани емоции — бори се със спомени от травматичното си детство, пробудени от магическата флейта на Идалия.
— Номадите понякога натъпкват неканените гости със стрели и търсят отговори в предметите по телата им — каза Ентрери, щом наближиха оазиса — няколко чифта очи вече се бяха обърнали към тях.
Джарлаксъл прошепна нещо, което убиецът не можа да разбере, и Ентрери почувства топлина да облива цялото му същество — ръцете, краката и главата.
— Ако дадат воля на лъковете си, само ще открият още въпроси — отговори Джарлаксъл.
— В стрелите, които ще лежат в краката ни? — правилно предположи Ентрери.
— Ще е нужна могъща стрела на арбалет, за да пробие това заклинание, уверявам те.
Точно преди двамата да стъпят на внезапната граница между пясъка и тревата, двама мъже се впуснаха и им препречиха пътя. И двамата държаха оръжия с широко острие — копеши, така се наричаха — с лекота, която показваше, че са доста умели с тях.
— Смятате пруусто да минете прейз лагейра ни ли? — попита единият на общия език на тези земи, който нито Ентрери, нито Джарлаксъл бяха чували от много месеци насам, при това с такъв силен акцент, че им отне известно време да дешифрират думите.
— Покажете ни границата и ще заобиколим — каза Ентрери.
— Границайта? Границайта е оазисът, глупако.
— А, но ако е така, как ще напълним меховете си от езерото? — попита Джарлаксъл.
— Туува е проблейм — съгласи се номадът. — Но за тебе, не за мене. — Онзи до него хвана и с другата си ръка дръжката на големия копеш.
— Не сме дошли да се бием — каза Ентрери. — Нито ни интересува работата ви с кервана.
— Керванът? — повтори мъжът. — Тейзи фургони? Но ние ги намерийхме тук. Горките хора. Трябва повейче да внимават. Бандити, нали знаете.
— Да — каза Ентрери. — И техният лош късмет не е наша грижа. Дойдохме за вода, за да можем да продължим по пътя си. Нищо повече — той изгледа втория номад, който изглеждаше доста нетърпелив да употреби голямата си сабя — и нищо по-малко. По силата на едикт от пашите на Мемнон и на Калимпорт тези оазиси са отворени и свободни.
Опасна усмивка пропълзя по лицето на първия мъж.
— Но въпреки това ще си платим — каза Ентрери, също ухилвайки се. — Ще вземем водата, която ни трябва, а в замяна ще ви позабавляваме с разкази за нашите подвизи редом с паша Басадони в Калимпорт.
Усмивката на номада изчезна на мига.
— Басадони?
— А, Артемис, те познават това име! — каза Джарлаксъл.
И двамата бандити пребледняха, щом чуха името на Ентрери и вторият дори отстъпи една крачка, а ръката му отпусна дръжката на копеша.
— Ами… да — запъна се първият. — Нямаше да сме приятелей на пустинята, ако не приемахме бартер, естествено.
Ентрери изсумтя и мина покрай него, като го закачи с рамото си и го бутна настрани. Джарлаксъл го следваше отблизо на десетината метра от брега на езерото.
— Славата ти се носи и върви пред теб — тихо каза мрачният елф.
Ентрери отново изсумтя, сякаш не го беше грижа и се наведе, за да потопи мяха си в хладните води. Когато се изправи, към тях се приближаваха няколко други пустинни номади, а сред тях имаше един огромен мъж, облечен в по-богати червено-бели одежди. Вместо простите качулки от плат, които носеха другите, той имаше тюрбан в бяло и червено, извезан със златна нишка, и носеше инкрустирай скиптър, направен от чисто злато.
Златистите му обувки бяха също толкова богато украсени, а върховете им бяха удължени и се извиваха нагоре, образувайки почти пълен кръг.
Той застана на няколко стъпки от двойката, а телохранителите му ги наобиколиха в полукръг.
— В пустинята има поговорка, че смелостта е само на крачка от глупостта — каза той с много по-образован диалект, който напомняше повече за Калимпорт, отколкото за откритите пясъци.
— Часовоите ти сякаш бяха оттеглили протестите си — отговори Джарлаксъл. — Смятахме, че имаме сделка. Вода срещу истории.
— Не ми трябват историите ви.
— Ах, но те са великолепни, а водата няма да ви липсва.
— Знам една история за човек на име Артемис Ентрери — каза главатарят. — Човек, който е служил на паша Басадони.
— Той е мъртъв — каза Ентрери.
Главатарят го изгледа любопитно.