Пътят на Патриарха
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-428-4
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на Патриарха». Краткое содержание книги:
Мрачният елф Джарлаксъл обаче не иска да се върне в Мензоберанзан, затова се опитва да съгради собствено кралство заедно с Ентрери в земите на Кървав Камък. Крал Гарет отмъщава на Джарлаксъл и Ентрери за това своеволие, като ги изпраща на заточение в родното място на Артемис — Мемнон.
Мемнон е обвит в тайни от детството на Ентрери — наемникът отваря душата си за отдавна погребани емоции — бори се със спомени от травматичното си детство, пробудени от магическата флейта на Идалия.
И да го отклони от проблемите на наемническия отряд и защитата на превръщащия се в ренегат Джарлаксъл.
— Знам, че се съмняваш — каза Джарлаксъл, отново сякаш четеше мислите му, което псионистът знаеше, че е невъзможно. Умът на Кимуриел беше твърде защитен от подобни намеси. — И се радвам, че го правиш, защото кой иначе щеше да поставя под съмнение всяко мое действие?
— Собственият ти здрав разум?
Джарлаксъл се разсмя високо.
— Виждането ми е правилно — настоя той.
— Мензоберанзан се нуждае постоянно от нашето внимание.
Джарлаксъл кимна.
— Но ще дойде ден, когато връзките, които ние — които ти си подсигурил на Повърхността, ще се окажат безценни за матроните.
— Какво знаеш?
— Знам, че светът непрекъснато се променя — отвърна Джарлаксъл. — Двамата с Ентрери бяхме нападнати от Недерийска сянка и тя показа съвсем ясно, че не е сама. Ако сенките се спускат над Повърхността, матроните няма да искат да стоят в неведение. Още повече, приятелю мой, тук на Повърхността набират сили последователи на Еилистрае. Дризт До’Урден не е единствен по рода си сред мрачните елфи на Повърхността и все повече обитатели на Горния свят го приемат.
— От бившия ти дом…
— Никога не съм бил от техния дом — поправи го Джарлаксъл.
— Домът Баенре — каза Кимуриел — няма да тръгне отново срещу Дризт, нито ще намери последователи, ако реши да го прави. Дори има жрици, които тайно прокламират, че Дризт се ползва с благословията на Лот.
— Твърдяха същото и за мен след проваленото жертвоприношение.
— Доказателствата бяха силни.
— А аз никога не съм подвивал коляно пред проклетата кралица на паяците. Нито пък Дризт До’Урден.
Убеден съм, че ако научи, че се ползва с благословията на Лейди Лот, това ще го измъчва много повече, отколкото би го мъчила гнояща рана.
— Още по-добра причина, значи, богинята да е благоразположена към него.
Джарлаксъл просто сви рамене при неизбежната логика. Това беше иронията да следваш божество, посветено на хаоса.
— Но във всеки случай не говоря за Дризт — каза Джарлаксъл. — Струва ми се доста невероятно Кралицата на паяците да търпи следовниците на Еилистрае още дълго и когато денят на разплатата се стовари върху танцуващите глупаци, тяхното наказание може да бъде изпълнено от домовете на Мензоберанзан. Естествено Бреган Д’аерте ще се окажат безценни в този момент.
— Дори и да е след векове.
— Търпението ме е съхранило — отвърна Джарлаксъл. — А междувременно усилията ни ще докарат печалби. На човешки език това е известно като сигурна печалба.
— Хората често си мислят, че печелят, до момента, в който ги метнат през стъклен прозорец.
Джарлаксъл се предаде с още едно избухване в смях и с ясното разбиране, както бе сигурен Кимуриел, че Бреган Д’аерте наистина ще използва контактите, създадени в суровите земи на Дамара и Вааса.
Кимуриел погледна встрани от Джарлаксъл към откритото поле и кимна, при което другият мрачен елф се обърна натам.
— Драконите ви приближават — изрече Кимуриел.
Джарлаксъл се обърна отново към него и протегна ръка.
— Тогава сбогом.
Кимуриел не стисна ръката му и затова Джарлаксъл я премести към един от джобовете на колана си, за да покаже на лейтенанта си, че носи предмета, както се бяха разбрали. Кимуриел кимна и едната му ръка се показа изпод робата, стиснала малко ковчеже, в което имаше три стъкленици.
Очите на Джарлаксъл блеснаха, щом ги видя.
— Отворих сърцето му и сега ще отворя съзнанието му — изрече той.
— По причини, които никой здравомислещ мрачен елф не би могъл да разбере.
— Да си здравомислещ е скучно.
Кимуриел изсумтя подигравателно, докато Джарлаксъл вземаше отварите.