Пътят на Патриарха
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-428-4
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на Патриарха». Краткое содержание книги:
Мрачният елф Джарлаксъл обаче не иска да се върне в Мензоберанзан, затова се опитва да съгради собствено кралство заедно с Ентрери в земите на Кървав Камък. Крал Гарет отмъщава на Джарлаксъл и Ентрери за това своеволие, като ги изпраща на заточение в родното място на Артемис — Мемнон.
Мемнон е обвит в тайни от детството на Ентрери — наемникът отваря душата си за отдавна погребани емоции — бори се със спомени от травматичното си детство, пробудени от магическата флейта на Идалия.
Очевидната изгода от подобно споразумение беше, че то не позволяваше да бъдат налагани такси на често минаващите оттам търговски кервани, пътуващи между градовете. Разбира се, недостатъкът беше, че керваните често трябваше да се защитават от конкуренти и бандити.
Останките от три фургона до малкото езеро в сянката на палмите показваха, че един керван съвсем скоро не се е справил успешно с тази опасност.
— Може би трябваше да помолим драконките да останат с нас още малко — отбеляза Джарлаксъл, когато заедно с Атрогейт се изкачи на стръмнината и погледна надолу към многото фигури в бели роби, които обикаляха наоколо.
— Пустинни номади — обясни Ентрери. — Не са задължени във вярност на елфите и джуджетата, нито дори на хората, които не са от тяхното племе.
— Те ли са ограбили фургоните? — попита Атрогейт.
— Или са ги намерили унищожени — каза Джарлаксъл.
— Те са го направили — настоя Ентрери. — Този керван е бил унищожен в тази десетдневка, в противен случай вече щяха да са разграбили дървото. Тук нощите са студени, както скоро ще научите, и дървото е много ценно. — Той кимна към южната страна на малкото езеро на оазиса, където подскачаха мишелови. — Лешоядите дори не са приключили с пира си. Този керван е бил нападнат през последните два дни, а това са вашите грабители, които се наслаждават на почивката си.
— Колко време ще останат тук? — попита Джарлаксъл.
— Колкото поискат. Движението на номадите не следва никакъв план. Скитат се, бият се, крадат и ядат.
— Звучи ми добре — отбеляза Атрогейт. — Макар че бих искал и малко пиене за капак!
Ентрери го изгледа навъсено.
— Поне вече не говори в рими — прошепна Джарлаксъл. — Макар че думите му не са по-малко дразнещи.
— Значи, ако слезем долу, ще си спечелим боя? — попита Атрогейт.
— Може би, а може би не — каза Ентрери. — Пустинните номади се бият единствено и само за печалба. Ако ни приемат като заплаха или жертви, които си струват, ще се бият. В противен случай ще искат да чуят историите ни и дори може да поделят плячката си с нас. Непредсказуеми са.
— Това ги прави опасни — каза Атрогейт.
— Това ги прави интересни — поправи го Джарлаксъл. Той се смъкна от адския си жребец, отзова го и прибра статуетката.
— Е, ако ще се бием, още по-добре — каза Атрогейт и понечи да слезе на земята.
Ала Джарлаксъл го спря.
— Остани тук и не слизай от глигана — нареди му мрачният елф.
— Долу ли отиваш?
— Отиваме? — попита Ентрери.
Джарлаксъл погледна оазиса и преброи набързо.
— Не може да са повече от двадесет. А аз усещам, че съм жаден.
Ентрери добре знаеше, че в такъв случай Джарлаксъл можеше да призове с магия нещо за пиене или да създаде цяла междупространствена стая, пълна с храна и хубаво вино, ако това беше желанието му.
— Не дойдох тук, за да участвам в случайни битки в пустинята — каза той с кисело изражение.
— Но дойде за информация или поне ще ти е нужна такава, за да откриеш онова, което търсиш. Кой по-добре би могъл да ни упъти към Мемнон или ще ни обясни настоящото разпределение на силите в града? Нека научим каквото можем.
Ентрери се загледа продължително в досадния си спътник, но в крайна сметка прехвърли крака си над коня и скочи на пясъка. Отзова кошмара и сложи статуетката в кесията на пояса си, където да му е подръка.
— Ако имаме нужда от теб, нападай бързо и здраво — каза Джарлаксъл на Атрогейт.
— Не знам друг начин — отвърна джуджето.
— Затова ценя компанията ти — каза мрачният елф. — Освен това мисля, че ще откриеш, че глиганът ти е обзет от същия боен дух и си има няколко собствени хитрини.
Ентрери хвърли поглед към джуджето, което бе възседнало странния, свиреп боен глиган. Погледна обратно към белите качулки на номадите. Добре виждаше накъде вървят нещата, но въпреки това тръгна редом до Джарлаксъл по западната страна на високата дюна.