Пътят на Патриарха
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-428-4
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на Патриарха». Краткое содержание книги:
Мрачният елф Джарлаксъл обаче не иска да се върне в Мензоберанзан, затова се опитва да съгради собствено кралство заедно с Ентрери в земите на Кървав Камък. Крал Гарет отмъщава на Джарлаксъл и Ентрери за това своеволие, като ги изпраща на заточение в родното място на Артемис — Мемнон.
Мемнон е обвит в тайни от детството на Ентрери — наемникът отваря душата си за отдавна погребани емоции — бори се със спомени от травматичното си детство, пробудени от магическата флейта на Идалия.
— Починете си — инструктира ги драконката. — Ще полетим отново, щом падне нощта, за да завършим прекосяването на морето. Ще ви стоварим северно от Кормир и оттам пътят си е ваш.
Ентрери забеляза приближаването на Джарлаксъл и Атрогейт — най-вече заради ломотенето и мърморенето на очевидно напълно разтърсеното джудже.
— Трябва да ги прасна и двете — мърмореше той. Да се отнасят така с джудже. Просто не е учтиво.
Ентрери можеше само да се надява, че заплахата му е нещо повече от празни думи. Гигантската челюст на Тазмикела, сключваща се около Атрогейт, беше гледка, на която убиецът със сигурност щеше да се наслаждава, но той остави приятния образ да избледнее и съсредоточи вниманието си върху драконката.
— Имам пари — каза той. — Поне някакви — хвърли един поглед на Джарлаксъл. — Бих помолил да ме отнесете още по-надалече по този маршрут, на югозапад.
Джарлаксъл застана до него и го изгледа с любопитство.
— Кормир е добра отбивка — отбеляза той.
— В такъв случай ти пожелавам приятно прекарване там — каза Ентрери и Джарлаксъл отстъпи крачка назад и примигна, сякаш го бяха зашлевили. — Нямам нито времето, нито желанието.
— Колко далече искаш да отидеш? — попита Тазмикела, снижавайки драконовия си глас доколкото е възможно, така че да не се носи над откритите води.
— Колкото далече решите да ме отнесете. Пътят ми е към Мемнон, в южната част на Сабления бряг.
— Това е дълъг път — отбеляза Тазмикела.
Ентрери погледна към Джарлаксъл.
— Какъвто и да е делът ми, дай им го.
— Дял от какво? — отвърна мрачният елф. — Ние загубихме.
Ентрери присви очи.
— Мога да уредя някакво плащане — каза Джарлаксъл на драконките. — Колко ще искате? Или може би има други неща, за които бихте се спазарили. Можем да ги обсъдим по-късно.
Драконките си размениха предпазливи погледи, което се стори много странно на Ентрери, тъй като все пак бяха драконки.
Като изключим, че в този момент Илнезара са върна в човешката си форма и подкани сестра си да направи същото.
— В случай, че на острова има посетители — обясни русокосата жена, макар погледът, който Тазмикела й хвърли, когато промени естествената си форма, да показваше, че разбира скритите мотиви на Илнезара твърде добре, особено когато последната намигна доста похотливо на Джарлаксъл.
— Това също — каза Джарлаксъл. — Макар да чувствам, че би трябвало да ви платя повече.
— Би трябвало — каза Илнезара.
Въздишката на Ентрери показа, че е чул достатъчно от тези глупости.
— Ще ме отнесеш ли?
— Не по целия път до Мемнон, не — отвърна Тазмикела. — Имам врагове в южните пустини, с които не искам да се срещам. Но ще видим колко далече ще ни отнесат ветровете.
— Ами ти? — обърна се към Джарлаксъл Илнезара.
— Ами аз? — попита с надежда Атрогейт.
Джарлаксъл и драконката погледнаха към джуджето.
— Отмъкнахте ме от мястото, което смятах за дом от много години — запротестира Атрогейт. — Не можете да очаквате просто да плувам до Кормир, нали?
— Тримата ще останем заедно — отговори Джарлаксъл едновременно на джуджето и драконката. — Ще съм благодарен, ако ме отнесеш след сестра ти и Артемис.
Ако се опитваше да предизвика реакция, като провъзгласи намеренията си, мрачният елф бе горчиво разочарован, защото Ентрери, на когото не му пукаше, вече бе започнал да се отдалечава.
Илнезара сграбчи Джарлаксъл за ръката и го придърпа.
— Ела и ми покажи благодарността си — подкани го тя.
Джарлаксъл я последва, без да протестира, но продължи да се взира след Ентрери, който бе седнал с гръб към една скала и се взираше в тъмните пусти води на запад.
— Продължавам да съм изненадана, че би предоставил такава информация — каза Илнезара на Джарлаксъл на следващия ден към обяд, когато се събуди до него. — Защо би ми доверил подобна информация, след като се съюзих с крал Гарет срещу теб? Или искаш нещо лошо да се случи на това създание Кимуриел и бившите ти сътрудници?
— Няма да видиш нито Кимуриел, нито някой друг от братята ми от Подземния мрак — отвърна й съненият Джарлаксъл. Прозя се, протегна се и огледа обстановката. Вълните се блъскаха ритмично по каменистия бряг на малкия остров, заглушавани периодично от хъркането на Атрогейт. — Те ще действат от сенките отдолу.