Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
Складът беше пълен с варели, освен едно разчистено място в центъра, където стояха още десетина куритаи с къси мечове на кръста. Поклониха се на жената.
— Кой е Едно тук? — попита тя.
— Аз, господарке — отвърна онзи, който им беше отворил вратата.
— Всичко готово ли е?
— Да, господарке.
— Коя е зададената ви цел?
— Дворецът. Ще нападнем един час след като вие пристигнете там. После се събираме при северната порта за атаката срещу Дома на Шестия орден.
— Колко сте?
— Всички тайни взводове, господарке, плюс контингент от Свободната кавалерия. Приблизително петстотин души.
Жената погледна към Френтис.
— Няма да е достатъчно. Когато генералът слезе на брега, кажи му, че искам бройката да се утрои, на моя отговорност.
— Да, господарке.
Тя се огледа и сбърчи нос от миризмата на спарено.
— Има ли някаква храна в тая дупка?
Дадоха им овесена каша с горски плодове, стандартния порцион на куритаите, който Френтис помнеше отлично от ямите. Въпреки растящия си ужас той беше толкова гладен, че излапа две паници. Тъкмо обираше с лъжицата втората, когато на вратата на склада се потропа.
Жената кимна на Едно, който даде знак на двама от хората си. Те изтеглиха мечовете си от ножниците и заеха позиции в сенките от двете страни на вратата, преди Едно да я отвори.
Мъжът, който влезе, беше висок и добре облечен, с гладки правилни черти, загрозени от изражение, което съдържаше хем страх, хем решителност. Жената стана да го посрещне и се поклони почтително.
— Милорд.
Мъжът кимна и се втренчи във Френтис.
— Това наистина ли е той? Кралят веднага ще разпознае всеки самозванец.
— Уверявам ви, милорд, че това е брат Френтис, храбрият другар на крал Малциус, възправил се от мъртвите, точно както ви бе обещано.
Мъжът все така гледаше втренчено Френтис.
— Коя е силната ръка на краля?
Френтис отвърна без колебание:
— Кралят пише с лявата, но върти меча с дясната. Когато бил още дете, баща му го принудил да потисне естествената си склонност да използва лявата си ръка в тренировките с меч, защото се боял, че това ще представлява проблем в битка.
Мъжът изсумтя доволно, а жената каза:
— Защо ни е да ви лъжем, милорд? Нима не сме изпълнили всяко свое обещание досега?
Той не обърна внимание на въпроса ѝ; вместо това плъзна поглед из склада.
— Къде е обичайният ви агент? Него го зная по лице.
— Ще го видите отново. Когато градът е наш, а споразумението ни — изпълнено.
— Аз имам още едно условие.
Устните ѝ се извиха едва доловимо, малка бръчица пресече челото ѝ между веждите и Френтис разбра, че този добре облечен богаташ току-що си е подписал смъртната присъда.
— Условие, милорд?
Мъжът кимна и облиза устни. Държеше ръцете си в диплите на обточеното със самур наметало, но Френтис беше сигурен, че треперят.
— Принцеса Лирна скоро се връща във Варинсхолд. Кралят ще иска тя да е до него, когато посреща стария си другар. Тя не бива да пострада по никакъв начин. Ще бъде задържана и поставена под моя опека. Ще трябва да се съобразите с това, ако искате да ви съдействам и занапред. Надявам се, че сме изяснили този въпрос.
Жената кривна глава.
— Принцесата се слави с красотата си. Би било глупаво да ви откажем тази допълнителна награда.
Гняв блесна в очите му.
— Тя не бива никога да научава за моето участие в това… в тази мисия. Оцеляването ми и последващото издигане следва да бъдат представени като мъдрите действия на един практичен човек.
Жената се усмихна, а Френтис си помисли: „Смъртта на този няма да е от бързите.“
— Значи още условия, милорд. Но не бойте се, ще стане както искате. — Поведе го към вратата, лицето ѝ беше образ и подобие на раболепна почит, лице, каквото слуга показва на своя добър господар. — Корабът трябва да пристигне до ден-два. Ще ви съобщим кога трябва да откриете брат Френтис.
Отвори му вратата и кимна с уважение. Мъжът понечи да каже още нещо и несъмнено да си заслужи още по-бавна смърт, но после явно промени решението си и си тръгна мълчаливо.
— Какво ще кажеш, любими? — обърна се тя към Френтис. — Изгаряне или одиране на кожата?
— Традиционното наказание за предателите в Кралството е смърт чрез обесване — отвърна той. — Но ми се струва, че на този повече ще му подхожда изгарянето.