Фурията на курсора

Фос изсумтя.

— Възможно е. Може би. Трудно е да се каже със сигурност, сър.

Тави кимна и погледна Макс, който бързаше към тях.

— Първото копие оцеля.

Макс започна да се усмихва, после се сепна, оказал се в центъра на вниманието, и отдаде чест. Тави замръзна поради неудобната формалност, но също поздрави в отговор.

— Поне това е нещо, сър — каза Макс. — Спомагателните сили са готови да се включат. Четиристотин конници и осемдесет разузнавачи.

— А конете? — попита Тави.

Макс направи гримаса.

— Липсват ни два куриерски.

— Липсват ни два от най-бързите коне. И не можем да намерим лейди Антилус — Тави поклати глава. — Изпитвам желание да направя неприятни заключения.

— И аз изпитвам същото желание — гласът на Макс спадна до ниско, глухо ръмжене.

Фос изсумтя.

— Мислите, че е някак свързана с това, което удари по капитана ли, сър?

Тави се намръщи. Ако изрази подозренията си на глас сега, в сегашното си положение, на един от своите офицери, те щяха да имат юридическата сила на официално обвинение.

— Няма как да го знам със сигурност, центурион. Но имам много въпроси, на които бих искал да получа отговори.

Макс се намръщи.

— Направете списък, сър. Ще измисля няколко оригинални начина да ги задам.

— Докато си зает с това — каза Тави — оседлай коня. Сега ти ще изпълняваш задълженията на трибун на спомагателните сили. Искам да си с тях, когато намерят канимите.

Макс изсумтя.

— А моите рибки, сър?

— Кажи на Шулц, че ще изпълнява задълженията на центурион.

— Той не е готов — каза Макс.

— В момента той е най-подходящият кандидат — отвърна Тави. — Не искам да разбивам центурии и да слагам за командири непознати за рибките.

Макс кимна.

— Ще взема кон.

— Намери един и за мен — каза Тави. — Ще дойда с теб.

Фос и Макс си размениха погледи.

— Ъъъ… — започна Макс. — Капитане…

Тави вдигна ръка.

— Трябва да видя срещу какво се изправяме, Макс. Не знам нищо за тази проклета местност наоколо и трябва да я огледам, ако ще се сражаваме тук. И по същата причина искам да видя канимите.

— Те са големи, сър — каза Макс. — Имат зъби. Силни са като бикове и наистина са бързи. Това е практически всичко, което трябва да знаете.

— А може би не всичко — каза Тави и гласът му се извиси. — Доведи ми кон, трибун.

Несъгласието на Макс беше ясно написано на лицето му, но той отдаде чест и каза:

— Да, сър.

После уставно се завъртя на пети и излезе с маршова стъпка.

— Благодаря за доклада, Фос — каза Тави. — Мисля, че трябва да разположим първия си лазарет до южната страна на моста. Ще се нуждаем и от втори от тази страна, в случай че ни изтласкат тук. Направете ги и двата, центурион.