Сибирски тайни
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #32
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1710-5
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Сибирски тайни». Краткое содержание книги:
Надеждите й за Леонид Иванович не се оправдаха, за професор Тарасевич той не знаеше повече от това, което бе разказал първия път. Вярно, спомни си много подробности за характера на Аркадий Игнатевич, за навиците му, за любимите му лафчета, но за връзката на професора с Дмитрий Голиков не успяха да си изяснят нищо повече.
— Та какво да си приказва той с мен? — нареждаше Леонид Иванович. — Кой съм аз и кой е той? Не, то се знае, Игнатич си говореше с всички работници, нали ние наблюдаваме животните, а той искаше по всяко време да е в течение кое се е разболяло, как върви оплождането, как покриват самците, коя норка има лош апетит… Такива работи. При бонитировката пак с нас се съветваше. Но за себе си не говореше. И да е ходел някъде през почивните си дни, не ни е казвал.
— А може ли да е споделял с Чураков? — попита Настя.
— Разбира се. Ако някой изобщо знаеше нещо, това беше Илюша. Той му беше като роден син. Всичко знаеше за Игнатич. Знаеше и тайните му около храненето на животните. Затова го и убиха нашия Илюша. Перовските, от тамошната ферма, го бастисаха. Нали ви говорих за това още онзи път, само че ти тогава дойде с друг мъж, един плещест такъв. Всичко помня аз! Умът ми си е още на място.
Леонид Иванович лукаво примижа и се закани с пръст.
— А вие познавате ли жената на Чураков?
— Танюша ли? Та как иначе! Когато убиха Илюша, всички отидохме на погребението и на помена, после се събрахме на четиресетините, защото деветините се наложи да пропуснем — не бяха намерили Илюша веднага. А и дълго не върнаха тялото, правеха някакви експертизи, така че го погребаха, когато девет дена отдавна бяха минали. Щото ние сме много, дето работим във фермата, и всички искаха да се сбогуват с него и да го поменат, а работата ни е на смени, няма как да дойдат накуп по едно и също време. Тъй че всички помени ги организираха на три пъти и все при нас, в стола, в административната сграда. Танюшка не можеше сама да се справи, и без това беше смазана от мъка, че и тези две малки деца… Така че ние постоянно бяхме край нея. В нашата ферма много обичахме Илюша, добър доктор беше, обичаше животните, разбираше ги, чувстваше ги.
— Значи, знаете и телефончето й? — попита Егоров.
— Разбира се, знам го. И адреса. Тя живее тук наблизо, през две сгради.
Ето че им провървя! Ама нали все в нещо трябваше да им провърви…
Леонид Иванович с удоволствие се съгласи да помогне и да се обади на Татяна Чуракова. Да нахълтат без предупреждение почти в десет часа вечерта у вдовица с две малки деца — все едно да провалят работата.
— Като излезете оттук — надясно, ще стигнете до магазина за канцеларски материали, подминавате го и влизате в първия вход, разбрахте ли? — строго напъти той Настя и Егоров. — На третия етаж, трийсет и втори апартамент. Вовка! — кресна с неочаквано силен глас.
След няколко секунди в стаята надникна зачервеният племенник с престилка и с нож в ръката.
— Какво, вуйчо Льоня?
— Изпържиха ли се?
— Не, току-що ги сложих.
— Бавен си, ей — недоволно издума Леонид Иванович. — Аз мислех да почерпим гостите с пържени картофки, ама…
— Ами дълго ги белих — взе да се оправдава Володя, — ножовете ти са тъпи. Докато ги наточа… Какво, да не тръгваме вече?
— Ти остани — побърза да го успокои Егоров. — Ние ще се отбием на още едно място, тук наблизо, ще зададем един-два въпроса. Щом свършиш с пърженето, хапни си спокойно и слез, изчакай ни в колата. По-рано от час няма да ни потрябваш.
— Аха — кимна Володя и се върна в кухнята.
Навън ръмеше, наложи се да извадят от чантата чадър и Егоров галантно го понесе.
— Храбро момиче си, московчанке — подсмихна се Виктор и я изгледа леко въпросително. — В колата будалкаше шофьора за екологията, ама представи си, че той попита вуйчо си за какво сме говорили, от какво сме се интересували. Не те ли е страх?
— Ще попита — съгласи се Настя. — И Леонид Иванович ще му каже, че е ставало дума за екологията. Ти пак не си слушал внимателно.
— Ама ти… — понечи да се възмути Егоров, но Настя го прекъсна със смях:
— Витя, нали цяла вечер ти пълних главата с рамките. На вятъра ли отидоха приказките ми? В твоята глава се е създала рамката „връзката между професора и Голиков“, в нея вкарваш цялата информация, а каквото не се побере, минава покрай ушите ти. А в главата на Леонид Иванович има друга рамка, онази, която ние с Коротков очертахме миналия път: може ли фермата да представлява екологична опасност. При разговора аз на няколко пъти засягах леко тази тема и сега той е искрено уверен, че сега сме дошли със същия интерес като първия път.