Пазачът на фара [bg]

– Да. Помогнахме на Маделейн да напусне страната. Може би не е нужно да навлизам в подробности, но правим всичко по такъв начин, че да гарантираме максимална сигурност. Както и да е, настанихме нея и децата в един апартамент. А сега... изглежда, че са го напуснали.

– Напуснали? – повтори Патрик като ехо.

– Да, според сътрудниците ни там апартаментът е празен, а съседите казват, че Маделейн и децата вчера са си тръгнали. И изглежда не са планирали да се връщат.

– Къде може да са отишли?

– Предполагам, че са се върнали тук.

– Защо мислиш така? – попита Йоста и си взе нов сандвич.

– Взела е пари назаем от съседка, за да купи билет за влак. И няма къде другаде да отиде.

– Но защо й е да се връща, като се има предвид какво я очаква тук?

Йоста говореше с пълна уста и върху краката му се посипаха трохи.

– Нямам представа.

Лейла поклати глава и те видяха отчаянието, изписано на лицето й. Очевидно беше дълбоко разтревожена.

– Трябва да разберете, че ситуацията е изключително заплетена от психологическа гледна точка. Човек се чуди защо жените не напускат мъжете си след първия удар, но нещата са много по-сложни. Накрая се създава един вид зависимост между човека, който удря, и този, който бива удрян. Така че понякога жените не действат особено рационално.

– Мислиш ли, че може да се е върнала при мъжа си? – попита Патрик невярващо.

– Не знам. Може би изолацията не й е понесла и е копнеела да види семейството си. Дори ние, които сме работили толкова години в тази сфера, невинаги разбираме как мислят жертвите на домашно насилие. А и жените сами решават какво да правят с живота си. Свободни са да взимат собствени решения.

– Какво да направим, за да я открием?

Патрик се чувстваше обезсърчен. Вратите пред тях постоянно се затръшваха в лицата им. Трябваше да говори с Маделейн. Може би тя беше ключът към всичко.

Лейла помълча малко.

– Бих започнала, като проверя при родителите й – каза накрая. – Те живеят в Калторп. Може да е отишла при тях.

– Имаш ли адреса? – попита Йоста.

– Да. Но... – започна тя, провлачвайки думите. – Имате си работа с много опасни хора и можете да изложите на риск не само Маделейн и децата, ами и самите себе си.

Патрик кимна.

– Ще бъдем дискретни.

– Мислили ли сте да говорите и с него? – попита Лейла.

– Да, това започва да става неизбежно. Но първо ще се посъветваме с колегите тук в Гьотеборг, за да видим как ще е най-добре да подходим.

– Бъдете внимателни.

Тя им подаде листче с изписан на него адрес.

– Ще бъдем – каза Патрик, макар да не се чувстваше толкова уверен, колкото се опитваше да звучи.

Бяха нагазили в дълбокото и единственото, което можеха да направят, бе да плуват колкото се може по-добре.